Поверия за Сирни заговезни (Прошка)

На 2 март взимаме прошка от близките си

01.03.2025г. / 08 00ч.
Аз жената
Поверия за Сирни заговезни (Прошка). Снимка: istock

Поверия за Сирни заговезни (Прошка). Снимка: istock

На 2 март 2025 г. ще отбележим празника Сирни заговезни, наричан понародному Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Обичаят повелява на този ден по-младите да поискат прошка от по-възрастните си роднини. 

Обичаи и поверия за Прошка

В миналото обичаят е повелявал още сутринта на Сирни Заговезни да се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярвало се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие.

Съществувал е обичай, който в някои области на страната се спазва и до днес. Той се състои в това да се запали слама и да се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.

На Сирни заговезни влюбените момци хвърляли в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите били забранени до Великден.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади .

В някои райони на страната е разпространен старият оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Също така много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. 

На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент.

По традиция прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.

Какви ястия се слагат на трапезата?

На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.

Един от най-обичаните ритуали – обичаят „амкане“ или „хамкане“ се прави именно след вечеря. За да се изпълни ритуалът е необходимо да се свари яйце или да се приготви халва или сирене, завързани на конопен конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворена уста, когато яйцето се насочи към него.

Който захапе яйцето с уста, той ще е най-здрав.

Свързани статии

Здраве и красота