„Огледалото“ от Нора Робъртс

За авторката

Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес.

След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и откази се появява първата ѝ книга, издадена от „Силует“ през 1981 година.

През 2007 г. списание „Таймс“ определя Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни личности в света. През последните 30 години средно на всяка минута се продават около 27 книги на Нора Робъртс. Романите ѝ се публикуват в над 34 държави. Фейсбук страницата ѝ има над 630 000 последователи.

Сред най-популярните ѝ поредици са „В смъртта“, „Хотелът“, „Сватбена агенция“, „Сърцето на дракона“ и др.

„Огледалото“ е втората книга от новата трилогия на Нора Робъртс – „Прокълнатите булки“.

За книгата

Когато Соня Мактавиш наследява огромно имение на брега на Мейн, тя няма представа, че къщата е обитавана от духове. Стъпките, затръшването на вратите и музиката, които чува нощем, не са плод на въображението ѝ. В сънищата си тя вижда проблясъци от миналото. В настоящето открива портрети на булки. А едно старинно огледало пази тъмни семейни тайни и я притегля неудържимо, за да ги разкрие.

А когато една нощ огледалото се появява, Соня се плъзва през него в миналото. Там тя вижда булка, убита в сватбения си ден, а златната халка е изтръгната от пръста ѝ. Тази сцена ще се разиграва отново и отново, докато вековното проклятие не бъде развалено. Един необичаен пъзел, който Соня трябва да подреди, за да намерят покой прокълнатите булки.

Очаквайте втората книга от трилогията „Прокълнатите булки“ на 1 април 2025 г.

Откъс

От поколения къщата се издигаше върху високите назъбени скали над бушуващото море. В знойните лета и сред зимните ветрове, в уханните пролети и увяхващите есени тя стоеше гордо на скалистото крайбрежие на Мейн.

Зад каменните си стени и блясъка на прозорците си бе видяла раждания и смърт, бе познала триумфи и трагедии. По лъскавите ѝ лакирани подове се бяха проливали и кръв, и сълзи. В множеството ѝ ъгли се спотайваха тайни и сенки.

И тя ги помнеше всичките.

От кулите ѝ, терасата на покрива и дигата отвъд входните ѝ врати много очи се бяха взирали към градчето Пулс Бей в далечината.

И все още много очи се взираха.

Откакто тези великолепни врати бяха отворени за първи път през 1794 г., по коридорите на къщата винаги бе вървял някой от семейство Пул. Беше се изкачвал по разкошното стълбище, бе гледал през множеството прозорци и бе сънувал в леглото си. А някои бяха изживели кошмарите си.

И все още ги изживяваха.

Убита в своята невинност булка, първата от седем обречени, бе покосена от проклятието, което витаеше из къщата. Поколение след поколение то пренасяше сянката си върху следващата и върху следващата заради гнева на една ревнива вещица.

Наред с прокълнатите булки през лабиринта от стаи бродеха и други. Онези, които бяха палили камините, застилали леглата и приготвяли ястията, отново изпълняваха задълженията си.

Други, повдигали чаши за тост, танцували в балната зала или люлели някое неспокойно бебе в нощта, отново повдигаха чашите, танцуваха и люлееха.

В многото стаи времето идваше и си отиваше. Свиреше музика, тиктакаха часовници, подовете проскърцваха, докато къщата очакваше следващото поколение.

Тя очакваше онази, която можеше да развали проклятието.

Повече от двеста години след като Астрид Грандвил Пул бе умряла в булчинската си премяна, повече от двеста години след като убийцата ѝ бе проклела имението и бе скочила от скалите, за да срещне собствената си смърт, още една жена с кръвта на Пул влезе през внушителните врати на къщата.

Онези, които бяха дошли преди нея, гледаха и чакаха, докато тя превръщаше имението в свой дом. Докато сънуваше своите сънища… или техните. Докато вървеше през лабиринта от коридори, а музиката свиреше, часовниците тиктакаха и подовете проскърцваха. Докато пристъпваше към огледалото, през което времето идваше и си отиваше.

Резбованите хищници по рамката на това огледало сякаш оголват зъби и се промъкват към плячката си. А стъклото се отваря като врата към онова, което е било, за нея и за още една с кръвта на Пул.

Хванати за ръце, двете заедно преминават през вратата.

И се превръщат в духове.

• Обем: 480 стр.
• Корична цена: 19,95 лв.
• ISBN: 978–954–26–2440–0
• Превод: Валентина Атанасова-Арнаудова
• Издателска къща „Хермес“ ООД