Снимка: Нанко Иванов
Моноспектакълът „Виктория“ на драматурга и режисьор Йордан Славейков ще бъде представен за 35-и път пред публика на 31.03 от 19.30 в I Am Studio. Пиесата разглежда съдбоносните избори, които хората правят, самотата, която тези избори носят, както и темите за страха и предателството.
„Виктория“ започва своя живот по времето на ковид пандемията като дигитален международен проект с подкрепата на Национален фонд култура. Осем професионални актриси от осем различни държави – Северна Македония, Беларус, Грузия, Русия, Латвия, Украйна, Швейцария, България и Великобритания – заснемат монолози от пиесата на осем езика.
През 2021 пиесата е поставена в театър „Антон Панов“ гр. Струмица, Република Северна Македония. През 2022 г. авторът и режисьор Йордан Славейков я поставя в независимото театрално пространство I am Studio с подкрепата на Министерството на културата и Elly Media and Advertising.
През 2021 година „Виктория“ е сред претендентите за Международната драматургична награда „Аврора“ на фестивала „Предпремиери“ в Полша, където се състезава с още 30 проекта от различни държави в Европа и Азия.
Пиесата е номинирана за наградата „Икар“ в категория „съвременен драматургичен текст“, а Деница Даринова е номинирана за наградата „Аскеер“ в категория „моноспектакъл“. Йордан Славейков е отличен с наградата за режисура за международния театрален фестивал Solo Act.
Спектакълът е гостувал в Пловдив, Пазарджик (фестивал), Варна, Габрово (международен фестивал) и Враца. Пиесата е преведена на английски, италиански, руски, сръбски, македонски езици.
Костюмите за Виктория са на Юлиана Войкова- Найман.
Деница Даринова, актрисата от „Виктория“, която играе Виктория
„Да си сам на сцената е страшно! Отговорността е огромна. Няма партньор, с когото да си подаваме топката, но за сметка на това головете са красиви, когато успея да уцеля вратата, а не гредата.
Едновременно е и свобода! Тя се състои в това да се пуснеш директно в бездната, без да те интересува как ще се приземиш – дали на главата или на краката си след добре изпълнен лупинг.
В началото на пътя преживяхме много с нея (Виктория). Преди представление изпитвах смесени чувства – страх, вълнение, любопитство, но най-вече респект. Усещах, че все още текстът и преживяването му тук и сега са надвиснали над главата ми като голям къс скала, който може всеки момент да падне върху мен и да ме премаже. Извинете за сравнението, но наистина така си го визуализирах.
Сега нещата стоят доста по-различно. Мина време, вече е третият сезон на спектакъла.
Цялата пиеса от начало докрай е изтъкана от разтърсващи емоционални моменти. За това е виновен авторът Йордан Славейков. Всеки път разтърсващите моменти за мен като актриса са в различни части от текста. Наблюдавам, че това зависи от моментното ми емоционално състояние.
Имам любимо изречение: „Нямам никаква илюзия, че разбирам какво представлява любовта. Мисля, че човек е способен само да регистрира началото и края ѝ.“
Йордан Славейков, автор на текста и режисьор на „Виктория“
„Достигането на 35-то представление е истински голям успех. Често животът на един такъв спектакъл е обидно кратък, и това няма общо с качествата му.
Екипът, който създава „независим театрален спектакъл“ трябва по неизбежност да се научи в движение да бъде и добър администратор, счетоводител, мениджър, връзки с обществеността, да може да е и екип от сценични и технически служби, и още, и още. А това може да е уморителен процес. Хората просто не издържат, отказват се.
Ние, като екип, никога не се отказахме. Имаме късмета I am Studio неотменно да е до нас в поддържането живота и качествата на „Виктория“. Мениджърката, нашата колежка Камелия Хатиб ни помага с рекламата, с контакти, осигурява ни достатъчно време за репетиции. Много помогнаха и номинациите за наградите „Икар“ и „Аскеер“, наградата за режисура от международния театрален фестивал Solo Act.
А аз и актрисата говорим за представлението, каним публика.
Също така, много обичам тази театрална форма. Дипломният ми спектакъл също беше моно. Направих „ Оскар и розовата дама „ от Е. Е. Шмит с великолепната ни актриса Йорданка Стефанова.“