„Гатанки от небето“ от Ивинела Самуилова

21 истории за вярата

07.04.2025г. / 09 00ч.
Михаела Лазарова
Корица: Хермес

Корица: Хермес

В навечерието на Великден излиза книга втора на „Гатанки от небето“.

Тя е интригуващо продължение на първата със същото заглавие. Това е четиво, което не само вдъхновява, но и променя. То е подходящо както за тези, които просто търсят отговори на своите духовни въпроси, така и за онези, които искат да се задълбочат във вярата и да открият нови хоризонти на духовното си израстване като християни.

Очаквайте „Гатанки от небето. 21 истории за вярата“ на 15 април 2025 г.

За книгата

„Нещата на този свят са гатанки от небето.“
св. Николай Велимирович

С това дългоочаквано продължение на превърналата се в настолно четиво за мнозина книга „Гатанки от небето“ Ивинела Самуилова отново ни повежда на необикновено духовно пътешествие, изпълнено със смисъл, прозрения и неочаквани открития, свързани с християнската вяра. В двадесет и една завладяващи истории, вдъхновени от евангелските текстове и тяхното съвременно осмисляне, читателят и този път е поканен да размисли върху важни теми като вярата, прошката, любовта, благодарността, смирението, милостта.

Авторката предлага смели интерпретации и силни послания за смисъла на вярата в съвременния свят. Като разкрива вечните истини на Евангелието по начин, който докосва сърцето и провокира ума, тя ни поощрява да преодолеем страха и съмненията и да потърсим упование в божието присъствие.

Интервю с Ивинела Самуилова

Надявам се тази книга да бъде лъч светлина за тези, които я потърсят.

Ивинела Самуилова е обичан съвременен български автор, по образование богослов. Автор е на 12 книги с художествена и нехудожествена проза, отличени с различни награди от читателите, сред които „Любима книга на България“, „Книгата, която ме вдъхновява“, „Носител на всенародната любов“. По думите на читателите, творбите ѝ носят светлина и просвещават, даряват утеха и надежда, събуждат радост и въодушевление.

В „Гатанки от небето. 21 истории за вярата“ доразвивате и надграждате идеите от първата книга със същото заглавие. Какво ви провокира да напишете това продължение?

Първата книга „Гатанки от небето“ беше вдъхновена от желанието да говоря за вярата по разбираем начин, но така, че да докосва сърцето, а не само ума. Тя срещна много топъл прием, а мнозина читатели споделиха с мен, че книгата се е превърнала в настолно четиво за тях, че са открили в историите отговори, които отдавна са търсили. Това ме убеди, че този диалог не бива да спира. Втората книга надгражда темите от първата по един по-различен начин, като задълбочава търсенето на връзката между човека и Бога в съвременния свят.

Какво е мястото на вярата и колко важна е връзката ни с Бога в съвременния свят?<

Днес много хора търсят смисъл извън Бога и се провалят, понеже никое от светските преживявания и постижения не може да донесе дълбоко осмисляне на живота. Вярата е онази опора, която ни позволява да устоим на изпитанията, да не се изгубим сред преходните неща. Връзката с Бога е жизненоважна, защото Той не е просто идея или утеха, а реалност, която преобразява живота. Без тази връзка човек почти със сигурност в един момент ще се почувства сам, заобиколен от чужд и враждебен свят.

В „Гатанки от небето. 21 истории за вярата“ представяте християнските ценности по един завладяващ и достъпен начин. Това ли е ключът към разбирането им?

Християнските ценности не са просто теории – те са начин на живот. За да бъдат разбрани, те трябва да бъдат изживявани, а историите са най-добрият начин да покажем как става това. Чрез историите и тяхното тълкувание от компетентни хора, читателите не само разбират посланията, но и ги разпознават като свои и се вдъхновяват да ги приложат в живота си. Ключът е не просто да говорим за вярата, а да я представим жива и близка.

Книгата ви излиза в навечерието на Великден. Какви послания искате да отправите чрез нея към читателите?

Великден е празник на победата – победата на светлината над мрака, на живота над смъртта. Бих искала читателите да почувстват, че тази победа не е само историческо събитие, а нещо, което трябва да се случи в живота на всеки. Независимо от трудностите, болката или съмненията, винаги има път към възкресение, към ново начало. Надявам се тази книга да бъде лъч светлина за тези, които я потърсят.

Откъс

За вярата и страха

(Историята за бурята)

Него ден вечерта (Иисус) им казва: да минем на отсрещната страна. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; (…) И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват? (Марк 4:35–41)

Тази интересна история е разказана в Четвърта глава от Евангелието на Марк. Когато Исус казва на учениците си да преминат на другата страна на езерото, те едва ли са допускали, че може да се разрази буря. Вероятно са си мислили, че ги очаква спокойно пътуване. Както и днешните вярващи, те сигурно също си представяли романтично и безоблачно плаване, с дълбокомъдри приказки, може би някое приятно чудо с хапване и пийване на палубата, синьо небе, нежен разхлаждащ бриз, тиха безметежност… Но вместо това връхлита буря – мощна, неочаквана и ужасяваща. Каква ирония!

Защо? Защо бурята се появява именно тогава, когато Господ е най-близо до тях – до най-приближените Си, току-що избрани, и то от Него самия (виж Марк, глава 3).

В действителност, когато човек е близо до Бог, или дори Негов избраник, бурите не спират да връхлитат. Те все още удрят, може би дори по-ожесточено. Разликата е в това, че човек минава през тях с Бога. Именно Неговото присъствие в лодката дава надежда за оцеляване, а упованието на Него е гаранцията, че ще стигнем невредими до другия бряг. От това колко голяма е вярата, зависи и способността на човек да спре бурята сам, без да „буди“ Господ. Момент: А Той защо спи? Той спи не защото не Го е грижа за нас, както си помислили учениците (и днес мислим ние), а защото разчита, че при всичко, което ни е казал и засвидетелствал, и при условие, че е в лодката до нас, нашата реакция на ситуацията ще бъде адекватна. „Млъкни, престани!“ Господ не си пада по куртоазията. Не се пазари със злото и не преговаря с него. И, да, ние имаме тази власт и разрешението да бъдем толкова директни спрямо злото. Наистина, всеки има власт да се противопостави на бесовете – тези, които го връхлитат отвън или заплашват с хаос вътрешния му свят.

Тук е важно да уточним нещо. Често когато го връхлитат бури, човек смята, че получава наказание като доказателство, че е сгрешил. Каква друга би могла да е причината за сполетялото ни ужасно житейско премеждие? Нищо че обикновено на човек не му е много ясно какво точно се е провинил. Може би подобно мислене е натрапвано векове наред нарочно (а не само от богословска глупост), не знам. Но знам, че е особено важно ясно да заявим: бурите ги причинява злото, не Божието възмездие. Поради тази причина често те идват не защото сме на кривия път, а защото сме точно там, където е правилно да бъдем. Няма как да бъде казано по-ясно, и то от самия Господ: „В света скърби ще имате, но дерзайте. Аз победих света“. Господ не обещава път без бури. В гореспоменатата история Той обещава на учениците си да стигнат с Него до отсрещната страна.

И така стигаме до големия избор в живота – вярата или страхът. Страхът е фокусиран върху бурята – върху ужасните вълни и тътена на небето. Вярата, от друга страна, е онова упорито, дори налудно доверие в Повелителя на бурите, Който носи в Себе Си абсолютния мир и затова може да „спи“ насред хаоса. Така че, когато се разрази следващата буря, нека да не се отчайваме. Казвам го и на себе си. Защото не сме просто герои в драма, а пътешественици в открито море, които трябва да стигнат до отсрещния бряг. И най-важното, което е добре да запомним: ние сме родственици Божии, ерго – можем да преведем спокойно и уверено кораба си сред бурите. Повечето хора – и учениците Господни в това число – успяват да разберат тази истина едва сред вятъра и вълните. За съжаление, мнозина потъват, преди изобщо да стигнат до нея. Затова нека да запомним: безопасността на пътуването не е в отсъствието на бури, а в присъствието на Бог.

  • Корична цена: 14,95 лв.
  • Обем: 224 стр.
  • ISBN: 9789542624516
  • Издателска къща „Хермес“ ООД
Коментирай