Първата Нова година, която празнувах наистина

“Честита Нова 2007 година!” – едва се чу от телевизионния екран, тъй като в този момент вълна от конфети, пиратки, викове и звън на чаши заля града. Нова година – нов късмет. Всички празнувахме. 31 Декември бе най-празничният ден. Носеше се невероятно щастие във въздуха.

Всички бяха усмихнати, носещи своите червени шапки с бели пискюлчета. Децата с нетърпение очакваха подаръците в 12 часа, които Дядо Мраз щеше да им донесе (тъй като Дядо Коледа вече бе минал на 25 и), включително и аз. Това беше първата Нова година, която празнувах наистина. Празник с шампанско, истински приятели, любов, светлини, музика... като цяло – една прекрасна нощ. Нощ, която носеше много надежди за бъдещето. Нощ, в която всички празнуваха изпращането на старата година с нейните успехи и несполуки и приветстването на непознатото и новото. Няма нищо по-хубаво от това, да си обичан, да обичаш и да си заобиколен от хора, на които да разчиташ. Ако това смесим с еуфорията на новогодишната нощ, то се получава незабравимо изживяване.

Това беше първата ми Нова година без проблеми, без нищо, което да помрачава празника ми. Досега винаги имаше нещо, било то болест, голям неуспех, липса на някой близък човек... На тази Нова година бях щастлива. Имах всичко, което съм искала. Имах здраве, любов и щастие. Та това не е ли всичко от което имаме нужда на този свят?

Вечерта започна както обикновено. В осем часа празничната вечеря беше сервирана. Прекрасни произведения на кулинарното изкуство, яйчен пунш, невероятни десерти, на които майка ми бе отделила часове. И така аз, приятелят ми и семейството ми бяхме за пръв път в “пълен състав” на една маса. Часовете минаха неусетно в смях, разкази и доста интересни дискусии опиянени от виното, пунша и т. н. Общо взето, беше прекрасна вечер с любимите ми хора. В 23 часа оставих моите подаръци за всички под елхата със заръката да не ги отварят до полунощ, след което с приятеля ми тръгнахме към вилата в края на града, която бяхме наели с приятелите ни за празника. Беше прекрасна. Огромна, невероятно украсена с най-прекрасните играчки и гирлянди навсякъде, а елхата... елхата беше приказна. Такава бях виждала само на картинки в детските книжки. Собствениците се бяха погрижили за всичко, което ни бе нужно, за да изкараме един незабравим празник. Бях на седмото небе.

Холът беше осеян със запалени ароматни свещи и се носеше аромат на канела навсякъде. Десетина минути след пристигането ни се “изсипаха” всичките ни приятели. Бяхме двадесетина човека, леко подпийнали с коледни дрехи (мъжката част беше с костюми на Дядо Коледа, а женската с шарени дрехи и червени шапки). Нощта беше обещаваща. Оставаха десет минути до полунощ. Всеки взе по нещо с което да “гърми” на балкона и излязохме. Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно... Честита нова 2007 година. Вълната, която заля тялото ми бе неповторима. Усещах я с всяко сетиво. Незабравима, прекрасна и така чакана. Това беше най-невероятният ми празник. Щастието ми беше пълно, както и на всички мои любими хора. Желая на всеки човек да изпита този момент на абсолютна безтегловност. Винаги ще помня този ден и се надявам да не е последния такъв. Ако е, то ще бъде жалко, но споменът е вечен.

Желая ви невероятен, прекрасен, незабравим, снежен, усмихнат и завладяващ новогодишен празник, а след това една от най-успешните години в живота ви. Бъдете щастливи и пазете детето в себе си... детето, което винаги ще очаква добрия старец от Лапландия.

* * *

Участва в конкурса “ Моята най-хубава Нова година у дома!”