Културните събития от Полския институт през януари 2009

Книгите, филмите, изложбите... изкуството, освен израз на човешкия дух, на красота и хармония, са и част от настоящето и миналото, и от тях в голяма степен зависи бъдещето.

Затова и нациите, които добре са разбрали, че без осмисляне и припомняне на миналото, бъдещето е неясно и даже съвсем се губи, се грижат за изкуството си, за историята и културата си.

12, понеделник
18.00 ч., Галерия на Полския институт
Съвместно с Община Казанлък и Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн “Акад. Дечко Узунов” гр. Казанлък по случай 110 години от рождението на Дечко Узунов.
Изложба на художници, завършили Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн “Акад. Дечко Узунов” гр. Казанлък. Изложбата ще представи Марин Добрев – директор на Художествената галерия в Стара Загора.
Участват: Антон Антонов, Апостол Заров, Ваньо Колев, Велин Дечков, Веско Радулов, Димитриос Пападакис, Евгени Чалъков, Илиян Желев, Пламен Бонев, Радостина Павлова, Ренина Лекова и Христина Кирчева.
През 2008 г. се навършиха 40 години от основаването на Художествената гимназия (днес НГПИД “Акад. Дечко Узунов”) в гр. Казанлък. Сред нейните възпитаници има известни художници, дизайнери и лютиери, разнасящи славата на българския творчески дух, в т. ч. проф. Вихрони Попнеделев, Анастас Константинов, Зиятин Нуриев, Андрей и Дарина Яневи, Ганчо Карабаджаков, Живко Мутафчиев, Йордан Парушев, Запрян Маринов, Мариела Гемишева и много други. В Казанлък живеят и творят художници, излезли от училището и свързали завинаги своя живот с обучението на бъдещите известни творци. Те посвещават себе си не само на творчеството, но и на новите поколения.
Изложбата продължава до 6 февруари

13, вторник
18.30 ч., Софийска градска художествена галерия
Представяне на българския превод на книгата на Олга Токарчук “Правек и други времена” с участието на авторката (превод – Георги Кръстев, Издателство Алтера Делта Ентертейнмънт ЕООД, София, 2008). Книгата ще представи доц. дфн Магда Карабелова от Института за литература при БАН.
Олга Токарчук (Olga Tokarczuk, 1962) е сред най-успешните и превеждани съвременни полски творци. Авторка на романи и есета с най-много отличия, обект на най-много възхищения. Еднакво високо оценявана (което е рядкост) и от литературните критици, и от четящата публика. Представител на поколението млади полски творци, които освобождават литературата от идеологическите и политическите пристрастия, търсейки нови решения. Книгите на Токарчук са многозначни и се интерпретират по различен начин. Често са интертекстуален диалог с философската и литературната традиция.
Най-амбициозната й творба е романът “Правек и други времена” (Prawiek i inne czasy, 1996), който веднага след излизането си печели награди – на фондация “Кошчелски”, НИКЕ – наградата на читателите и др. Роман за любовта и живота, за страстта и смъртта, за вечността и предизвикателствата на времето. В него Токарчук умело преплита усещането за времето и успоредното протичане на човешкия живот в селището Правек. Един микрокосмос от съдби и истории – за природата, ангелите и човека. “Метафизическа приказка”, както самата Олга Токарчук го нарича.
Авторката е издала романите “Пътешествието на хората на книгата” (Podroz ludzi Ksiegi, 1993), “Е. Е." (1995), “Дом дневен, дом нощен” (Dom dzienny, dom nocny, 1998 – литературна награда НИКЕ, български – 2005), награден с престижната немска награда “Мостовете на Берлин”, сборника с разкази “Музика от много барабани” (Gra na wielu bebenkach, 2002, български – 2006), сборника с новели “Последни истории” (Ostatnie historie, 2005), “Анна Ин в гробниците на света” (Anna In w grobowcach swiata, 2006), “Bieguni” (2007, удостоена с най-авторитетната полска литературна награда НИКЕ) и др.
Вход свободен

26, понеделник
18.00 ч., Галерия на Полския институт
Прожекция на филма “През София към свободата” на Барбара Рогалска (2008, 30 мин.) с участието на авторката и Божидар Славов, изпълнителен продуцент на филма.
Филмът “През София към свободата” (Przez Sofie do wolnosci) е малко известна страница от полско-българската история от времето на Втората световна война. През 1939 г. дипломати от Посолството на България във Варшава създават конспиративна група, в чийто състав влизат Крум Цоков, Трифон Пухлев и Владислав Икономов. Те превозват нелегално документи, снимки и пари по маршрута София-Букурещ-Берлин-Варшава. Благодарение на тях светът за първи път вижда потресаващи снимки от окупирана Варшава; спасени са участници в съпротивителното движение, като им се издават удостоверения, че работят в българското посолство. До 1941 г. през София и по-нататък на запад са прехвърлени над 300 души, основно офицери. Това става възможно благодарение на т. нар. “Група за прехвърляне”, състояща се предимно от поляци, живеещи от много години в България – най-вече двамата братя Зджислав и Бронислав Зембжуски (Zdzislaw i Bronislaw Zembrzuscy). Членовете на двете групи заплащат висока цена за геройските си дела.
Барбара Рогалска (Barbara Rogalska) е завършила право във Варшавския университет и е свързана с Полската телевизия от 1975 г. Журналистическата си дейност започва в младежката преса, а по-късно в седмичното списание “Przyjaciolka”. През 1990-1994 г. е кореспондент на Полската телевизия и Полското радио за Балканския п-ов със седалище в София. Освен постоянните кореспонденции реализира репортажи и документални филми от Албания, Югославия, Косово, Македонияи Румъния. Днес е независим журналист. Работи като редактор на ежедневната политическа публицистична програма в телевизия PULS и 2 програма на Полската телевизия, в която прави документални филми. Автор на много тв програми, няколко десетки репортажи от страната и чужбина. Автор на сценария, промоционалния албум и мултимедийната рамка на полския павильон за ЕКСПО`98 в Лисабон.

28, сряда
18.00 ч., Галерия на Полския институт
Представяне на българския превод на книгата “Натюрморт с юзда” (Издателска къща “Стигмати” – София) на Збигнев Херберт в превод на Вера Деянова. Книгата ще представи литературоведът проф. Божидар Кунчев.
Прожекция на документалния филм “Херберт. Фреска в катедралата” – реж. Пьотр Залуски.
Збигнев Херберт (Zbigniew Herbert, 1924 -1998) В творчеството си разглежда морално-философски проблеми, като ни препраща към хуманистичните традиции на Европа. Същността на моралното послание на поезията му е героичната съпротива срещу тоталитаризма, отказ от участие в насилието и лъжата и “дългът на паметта”. По време на военното положение и през 80-те години творчеството му става изключително популярно. Стиховете на Херберт се разглеждат като манифести на съпротивата срещу комунистическата власт, животът му остава символ на несъгласие с действителността на ПНР и запазване на “изправено положение”, за което пише. Збигнев Херберт е автор на есета, в които се проявяват огромните му познания в областта на хуманистиката – Варварин в градината (“Barbarzynca w ogrodzie”, 1962; превод на български Вера Деянова, ИК “Стигмати” със съдействието на Полския институт, 2000); “Натюрморт с юзда” (1993; превод на български Вера Деянова, 2008, ИК “Стигмати”) и на драми. През 90-те години издава три стихосбирки.
“Натюрморт с юзда” (Martwa natura z wedzidlem) е най-добрата прозаична творба на поета, последният том очерци, излезли от печат докато той е жив. Заедно с “Лабиринт край морето” и “Варварин в градината” книгите образуват трилогия, необикновен разказ за златния век в изкуството и европейската цивилизация. “Натюрморт с юзда” разказва за златния век на холандската култура – пластичните изкуства, някои общовалидни въпроси (манията по цветята, за търговията с картини, за природните условия на Холандия). Самият автор твърди, че събирателният герой на книгата му е холандската буржоазия от XVII в.
Божидар Кунчев е роден през 1948 г. Литературен критик и историк; доктор, професор във Факултета по славянски филологии на СУ “Св. Кл. Охридски”. Автор е на книгите “Един бял лист, едно перо” (1981), “Александър Вутимски” (1984), “Иван Пейчев” (1986), “Александър Геров” (1987), “Поглед към поезията” (1990), “Заслушан в трепетите на душата” (1990), “Напред и назад” (1996), “Насаме с Гъливер” (1997), “Човешката участ” (2003). Член е на Сдружението на българските писатели.
“Херберт. Фреска в катедралата”(Herbert. Fresk w katedrze) – реж. Пьотр Залуски. Филмът е илюстрация и развитие на виждането на Херберт, че дълг на твореца е “да отмерва на видимия свят справедливост и красота”. Филмът е съхранил изказвания на съпругата и сестрата на писателя, както и на представители на полската култура, на които поетът е посветил свои стихове.

Прояви извън София

Хасково Младежки център, организатор: Сдружение Хасководжаз
Прожекции на полски филми за възрастни и юноши

Димитровград Клуб на дейците на културата: Акустично джазово трио и Община Димитровград
Прожекции на полски филми за възрастни и юноши

Велико Търново
15, четвъртък, 12.30 ч., Великотърновски университет, Университетска библиотека
Съорганизатори: Университетска библиотека, Катедра Славистика към Факултет Славянски филологии на Великотърновския университет, Издателство “Весела Люцканова”
Представяне на българския превод на книгата на Олга Токарчук “Последни истории” с участието на авторката (превод – Мира Костова, Издателство “Весела Люцканова” София). Авторката и книгата ще представи доц. дфн Маргрета Григорова, литературовед и преподавател в Катедра “Славистика” на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”
Както споделя самата авторка, книгата “Последни истории” (Ostatnie historie) е замислена като книга за “смъртта”, като роман, в който иска да опише смъртта с ясното съзнание, че този проблем не е нов нито в литературата, нито в изкуството. Три жени – майка, дъщеря и баба, срещат смъртта. Те са изправени пред необходимостта да преразгледат живота си. Всяка от тях търси подходящото място за себе си. И макар че са представителки на различни поколения на едно и също семейство, техните светове не намират допирни точки. Съвременен роман за разпадането на истинските човешки връзки.
Мира Костова е завършила славянска филология в СУ “Климент Охридски”. От 1993 г. води занятия по практически полски език и по теория и практика на превода със студенти от специалностите “Славянска филология” и “Приложна лингвистика” във Великотърновския университет. Превежда от полски език – прозата на Йоан-Павел II (“Да прекрачиш прага на надеждата” и “Дар и Тайна”). Има многобройни публикации, посветени на полската литература, в т. ч.: две книги на полски език – “Wybor tekstow z literatury polskiej” и “Jesli chcesz wiedziec wiecej”.

* * *

Цветно изкушение за почитателите на „Приложна магия” от Сара Адисън Алън - "Градина на желанията"