Поезия и пиано, кино и спектакъл – Полският институт през февруари 2009

За свободното си време Можете да се възползвате от няколко покани за февруари 2009 г. на Полския културен институт в София:

12, четвъртък
15 ч., кинозала НАТФИЗ
Ежемесечни прожекции на полски филми за студентите
Площадът на Спасителя – реж. Кшищоф Краузе, Йоанна Кос-Краузе (2006, 105 мин.), с превод
Критиците и публиката единодушно признават този филм за един от най-добрите полски филми през последните години. Потвърждават го многото награди, с които той е удостоен: Златните лъвове на Фестивала на полското кино в Гдиня за най-добър филм, награда за главна и второстепенна женска роля, за музика и наградата на журналистите. Награди от фестивалите в Суджоу, Валядолид, Триест и Камеримаж. Филмът е заснет по истинска история.
Младо семейство очаква скоро да получи ключовете от новото си жилище. Временно се настанява при майката на мъжа. Скоро се оказва, че техният посредник е банкрутирал и те може да не получат мечтаното жилище.

15, неделя
18 ч., Галерия на Полски институт
Рецитал на Павел Вакареци, пиано
В програмата: Игнаци Падеревски, Фредерик Шопен, Юлиуш Зарембски.
Павел Вакареци е роден през 1987 г. През 2005 г. завършва с отличие Музикалното училище в Торун. Студент II курс в Музикалната академия в Бидгошч, където учи под ръководството на проф. Катажина Попов-Зидронь. Павел Вакареци печели награди в многобройни национални и международни клавирни конкурси, в т. ч.: Жаган (1996), Гожув Велкополски (1998), Йеленя Гура (1999), Шафарня (2001), Конин (2002), Шедлце (2002), Краков (2003). Редовно се изявява като солист с Торунския симфоничен оркестър. Изнася концерти в Полша и в чужбина: Калининград, Гваделупа. Павел Вакареци е лауреат на Международния клавирен конкурс “Игнаци Падеревски” в Бидгошч (2007 г.).
Покани в Полския институт от 6 февруари

17, вторник
18 ч., Галерия на Полския институт
Представяне на българския превод на книгата “Кримски сонети” на Адам Мицкевич (Издателство “Захарий Стоянов”). Книгата ще представи Иван Гранитски, директор на издателството. Кримски сонети в изпълнение на Богдан Глишев, актьор в Театър “София”.
Адам Мицкевич (1798-1855) – велик полски поет, драматург, публицист и революционер. Неговото творчество е нов етап в полската литература и основа на полския романтизъм. Автор на “Ода на младостта”, “Балади и романси”, “Задушница”, “Конрад Валенрод”, “Пан Тадеуш”. За участие в тайни организации през 1823 г. е арестуван и 5 години прекарва в далечна Русия. Там се запознава с Александър Пушкин. Тогава пише “Кримски сонети” и II и IV част на “Задушница”, която по-късно се превръща в едно от най-великите произведения на полската поезия. През 1848 г. взима активно участие в Пролетта на народите, като организира Полски легион в Италия и участва в юнската парижка революция. През 1855 г. заминава за Константинопол, за да помогне за създаване на полски легион. Мисията му е прекъсната от внезапна смърт на 26 ноември 1855 г. Погребан е в полското гробище в Париж, а в 1890 г. тленните му останки тържествено са пренесени във Вавел.
Съставителството и голяма част от преводите са дело на големия български преводач Стоян Бакърджиев, както и на Иван Вазов, Кирил Христов, Людмил Стоянов, Дора Габе, Николай Ковачев, Росица Бонева, Хр. Кесяков. Книгата включва студиите на Ванда Смоховска-Петрова “Мицкевич на българска земя”, на проф. Боян Пенев, “Българските преводи на Кримски сонети” и библиография на преводите на “Кримски сонети”. Книгата е издадена със съдействието и финансовата подкрепа на Полския институт в София.
Вход свободен

23, понеделник
19 ч., Сатиричен театър, сцена “Щастливеца”, ул. “Стефан Караджа” 26
Спектакъл на “Тестостерон” на Анджей Сарамонович
Билети в касата на Сатиричния театър

26, четвъртък
18 ч., Галерия на Полския институт
Гран При на Фестивала на полските игрални филми в Гдиня.
Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път – реж. Кшищоф Зануси (Полша, 2000), 99 мин., с превод
Участват: Збигнев Запашевич, Кристина Янда, Тадеуш Брадецки, Шимон Бобровски.
Главният герой, 60-годишен лекар, подозира, че е болен от рак. Близкият край предизвиква в него желанието безнаказано да пробва всичко, което в живота си досега е избягвал. Под формата на приятелска безкористна помощ, той се опитва да унищожи любовта на двама младежи, а от монах се опитва да изтръгне признанието, че не вярва. Героят очаква някакъв знак, който да му посочи как да живее.

* * *

Органов концерт на Ласло Атила Алмаши – вход свободен