Подскачаща приказка

Подскачам си от крак на крак

Спокойна, но и весела, уравновесена
Подскачам си –политам и се връщам пак
Така щастлива –дъщеря на своята Вселена.

Днес ми се иска да напиша нещо весело и приятно. Нещо вълнуващо, но и галещо ухото и сърцето. Това, което най-много обичам да пиша в такива случаи са приказките.

Хайде заедно да си измислим една, точно такава – весела, палава, подсмихваща се приказка. Пък дори и да бъде една такава безсмислена, несериозна, малко глупава и без дълбоки поучения и изводи.

Подскачаща приказка
Имало едно време една приказка, подскачаща приказка. Била такава палавница, че не се задържала лесно в една книжка, а само подскачала по рафтовете на библиотеката.
И ако случайно някой успеел да я хване точно, когато се била вмъкнала в някоя книжка, то започвайки да я чете, буквите подскачали пред очите му и той едвам успявал да ги хване с поглед. Но интересното било, че ако успеел все пак да прочете поне два реда от нея, тогава... тогава сърцето му започвало да скача от радост, а в корема му се появявали едни такива малки, малки закачливи пеперуди и те като че ли го гъделичкали от вътре и той започвал да се смее ли смее. И му ставало хубаво, хубаво... все едно... какво точно беше,... все едно..., че бил влюбен. Да, точно така, както когато си влюбен, ама точно в началото, когато току що си го/я срещнал и си ... преди първа среща... Ах, колко хубаво...

Да, сетих се... как се наричаше това с пеперудите в корема – така се чувстваме когато сме щастливи ...

Колко пъти и ние сме изпитвали точно такива трепети – пеперуди и в корема и ... в сърцето и ... май в цялото тяло. Всичко в нас подскача от радост. Сега взимайки в ръце тази малка подскачаща приказка, ние можем да се сетим за всички тези малки и големи вълнуващи мигове в живота си. Колко е хубаво! Колко много сме ги имали. Щастливци сме ние. Много пъти сърцето ни е подскачало от радост. Добре, че има и такива приказки, защото иначе като се забием в тази огромна библиотека на живота, в целия й прахоляк, в този сумрак, в тези безброй много думи, някак си се натъжаваме и забравяме, че на света има и подскачащи приказки. Приказки пълни с пеперуди, гъдел и смях. И най-важното от всичко е, че много от тях сме ги писали самите ние. Това са си нашите приказки. Но те обикновено са толкова палави, закачливи и непостоянни, така често подскачат насам-натам по библиотеката на съзнанието ни, че ги пропускаме в бързината без да ги забележим. А и не винаги имаме търпение да ги изчакаме да кацнат на някой рафт и да ги хванем и прочетем. Често предпочитаме тежките, тъжните, страшните ежедневни томове, защото те са разпръснати навсякъде и по-лесно стигаме до тях. Само да се пресегнем и... ето ги на една ръка разстояние. Винаги на разположение, винаги готови да ни повлияят зле.

Но ако все пак днес се решите да се запасите с търпение и любопитство и надникнете в библиотеката си, не забравяйте да се огледате и за подскачащите приказки в нея. Ще се учудите колко много ги имате.

Желая ви подскачащ ден...

* * *

Есен