Протест срещу разпространението на генно модифицираните организми

Протестирам срещу храните с ГМО.Това е лудост и незнам защо се допуска.Нима искат съвсем да ни унищожат.Алчността за пари вече излиза извън всякаква граница. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Незная как да започна писмото си само знам,че отваряйки хладилника се чудя какво да взема за храна.Нищо няма от храните със които можеше човек да се нахрани вкусно.Няма храна която да е със вкус и цвят на истинси продукт.Вичко е гадно както казва внука ми които е на 4 години.Толкова ли няма институции които да озаптят тези печалбари и да позволят на истинските български производител да се върнат на нашия пазар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

МНЕНИЕТО НА НЕЗАВИСИМИТЕ БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ : До Президента на Българска Академия на Науките Акад. И. Юхновски И З Л О Ж Е Н И Е От ст.н.с. д-р Десислава Дуриданова На проблема за генетично-модифицираните организми и генетично-модифицираните храни от гледна точка на опасностите за човешкото здраве Уважаеми г-н Президент, Този материал е подготвен за пресата, поради което е написан на възможно най-достъпен език, за което моля да ме извините. Следва текстът. Д-р Ървин Чаргов (Erwin Chargoff), известен биохимик и често наричан баща на молекулярната биология, предупреждава, че технологията на генното инженерство (ГИ) представлява по-голяма заплаха пред света отколкото ядрената. Той пише в автобиографията си за ГИ: Струва ми се, че науката прекрачи граница, която трябваше да остане непреминавана... Не можете да унищожите една новосъздадена форма на живот... Тя ще ви надживее и вас, и децата ви, и внуците ви. Една необратима атака върху биосферата е нещо, което предишните поколения не можеха и да си представят, и за което много би ми се искало да не нося вина. Проф. Ричард Лейси (Richard Lacey), микробиолог и лекар, една от известните фигури в науката за храненето, още през 1995 г. се изказва остро срещу въвеждането на генно изменените храни (ГИХ) поради буквално неограничените рискове за здравето, които крият. Всъщност, почти невъзможно е да се измисли опитна постановка, чрез която да се оценят ефектите върху здравето от попадналите в хранителната верига ГИХ, нито пък има каквато и да е обоснована причина от хранителен или обществен характер за тяхното въвеждане. Проф. д-р Мае Уан-Хо от Великобритания: ГИ преминава отвъд конвенционалното развъждане и получаване на нови видове, като използва изкуствено създадени паразитни генни елементи, включително и вируси, които носят и вкарват противоестествено гени в клетката. Професорът по генетика от САЩ Джо Каминс: Вероятно най-голямата опасност от генно манипулираните култури идва от внедряването в тях на модифицирани вируси и вирусни гени; генетичните рекомбинации могат да доведат до спонтанното възникване на нови, изключително болестотворни вируси... Изменените вируси биха могли да предизвикат глад чрез унищожаване на реколтата и много сериозни заболявания по хората и животните. От биологична гледна точка проблемът с ГМ организми има два основни аспекта: нови и непознати за организма белтъци и вирусно-модифициран генетичен материал. Въпросът с белтъците е относително ***. ГМ растения синтезират белтъци, отсъстващи в нормалните растения, заради които ГМ сортове имат по-висока издържливост на външни вредители. В много от случаите, както може да се види от обширната литература, достъпна в Интернет, повишената издържливост се дължи именно на синтезиращите се в ГМ растения не-натурални белтъци, които се явяват на практика токсични за вредителите по тях. Обаче освен доказано токсичните неестествени белтъци в тези ГМ растения се намират в големи количества и други объркани белтъци, които нямат директна токсичност върху клетките. Те обаче попадат в храносмилателния тракт на човека, който е снабден със специални имунни митничари, които проверяват белтъчния състав на поглъщаната храна и когато видят нещо непознато, занасят проби от него до най-близката тестова станция регионалния лимфен възел, където имунокомпетентните специалисти решават дали погълнатият белтък е храна или опасност, на която организмът следва да реагира с пълноценна защитна реакция (по Клинична имунология, авт. Б. Божков и М. Огнянов, ИК Знание, София, 1999). Изследвания, правени на плъхове от проф. Arbad Pusztai показват, че храненето на животните с генно подобрени картофи довело до развитието на сериозен имунен дефицит, промяна в растежа и в развитието на вътрешните органи (тези изследвания са обобщени от него в обзор, публикуван в Nutr Health. 2002;16(2):73-84). Поради гореизброените причини внедрителите на генно-модифицирана царевица и ГМ-соя, фирмата Монсанто, бяха принудени да изплатят милиони долари обезщетения на хората, купували техни продукти, тъй като имунните реакции в подобни случаи се развиват много бързо и не може да има никакво съмнение, че са били предизвикани от изядените преди час царевичен чипс или порция тофу. При това тези реакции, понеже се развиват по типа на алергиите, най-често са и много бурни и застрашават живота точно толкова сериозно, колкото ухапване от силно отровна змия. Броят на съдебните дела и масовостта на заболяванията, предизвикани от алергични реакции спрямо ГМ царевица и соя в САЩ през последните 10 години е толкова голям, че е просто невъзможно да бъде разказано за всички тях в нещо по-скромно от обемиста книга. За щастие материалите по въпроса са широко обществено достояние в интернета, включително и на официалния сайт на Световната здравна организация, и липсата на интерес към тях от страна от страна на българските законодатели буди, меко казано, недоумение. Въпросът с чуждия генетичен материал обаче е доста по-сложен, и за съжаление несравнимо по-сериозен. Този въпрос е тясно свързан и с методите, чрез които се постига насочена генетична модификация на организмите. Легендата, че ДНК от ГМ храни не може да постъпи в клетките на консумиращия организъм, защото се разграждала от храносмилателните ензими, бе развенчана с изследванията на италиански учени, които показаха, че не по-малко от 5% от внесената с храната ДНК оцелява във вид на огромни фрагменти в условията на храносмилателния тракт. В последствие същата тази ДНК е била изолирана от клетки на червата, кръвта, далака и черния дроб на изследваните лабораторни плъхове, хранени с ГМ царевица. Нещо повече: бе показано, че в резултат на взаимодействието между генетичната информация от клетките на организма-консуматор и така постъпилата чужда ДНК се образува смесена ДНК молекула, която става интегрална част на клетъчния геном (този процес се нарича вертикално предаване на гени vertical gene transfer) и се предава по наследство на плода. В резултат на това, новородените плъхове развили тежки алергични реакции и болести на храносмилателния тракт, всичко това водещо до висока смъртност. (по материали от изследванията на Claudia Sorlini и съавт., публикувани на страницата на СЗО в рамките на Report of a Joint WHO/EURO ANPA Seminar Release of Genetically Modified Organisms in the Environment: is it a Health Hazard?, spet. 7-9, 2000) Teхнологията на генното модифициране внася в живите клетки чужди за тях гени чрез вируси. В случая се експлоатира природното свойство на вирусите да вграждат своята генетична информация в тази на клетката-гостоприемник. По принцип да се вкара молекула генетичен код (ДНК) в жива клетка не представлява проблем и този процес протича спонтанно. Отдавна се знае, че през затворена изкуствена мембрана, наподобяваща клетъчната, големи молекули ДНК преминават във вътрешността на клетката при условия, нормални за организма, и макар че механизмът на този процес е все още недоизяснен, то съществуването му не буди никакво съмнение. Същият метод се използува от десетилетия за вкарване на гени в клетки с цел да се експресира в тях нужен за изследователя белтък в количества, каквито нормалните клетки не произвеждат, но вирусът-носител ги кара да синтезират само този белтък и нищо друго. Така че дотук методиката е отработена перфектно. Постъпилата в клетката ДНК се вгражда в клетъчния геном само ако е снабдена с определени участъци, способни да се вмъкват насилствено в чуждия генетичен материал. Такива участъци, както вече казахме, притежават вирусите. Поради това вирусите, използувани за ГМ се наричат вирус-вектори. Така, носещият желания ген вирус влиза в клетката и се вгражда в нейната собствена ДНК. При това се вгражда на място, което той сам избира, т.е. невъзможно е да се предскаже къде точно вирусът ще се намести заедно със съответния ген в цялостната картина на глетъчния геном. Мястото на вграждането обаче има огромно значение. Отдавна е известно, че активността на гените зависи от тяхното обкръжение, с други думи, от точното им положение спрямо всеки от останалите клетъчни гени. Всяка, дори на пръв поглед нищожна промяна в това положение може, и най-често води, до промяна в активността на множество гени. А всяка подобна промяна е равносилна на патология, която може да засегне само определена тъкан, но може да обхване и целия организъм, какъвто е случаят със злокачествените заболявания. Класически пример за подобно взаимодействие между клетка и чужда за нея генетична информация е вирусът на Епщайн-Бар, описан преди 40 години. След проникването на вируса в клетката, той вгражда своята ДНК в клетъчния геном и вместо да се размножава в клетките, той ги трансформира, опростено казано, в ракови клетки. Това вирусът постига единствено чрез промяна на взаимното положение на собствените клетъчни гени, като инициира преноса на част от една хромозома върху друга. При това след първото деление на така трансформираните клетки вирусната ДНК най-често изчезва от клетката, което неоспоримо доказва, че предизвиканите от вируса поражения са следствие от предизвиканите от него промени в положението на нормалните клетъчни гени. И това се оказва напълно достатъчно за да се развие многообразната клинична картина на заболяването, която варира от рак на лимфната тъкан и карцином на горните дихателни пътища, до тежки увреди на нервната система (Инфекциозни болести, авт. Проф д-р И. Диков, ИК Знание, София, 1999). Множество вируси действат по същата схема и 90% от тях предизвикват злокачествени заболявания. При това, подчертавам, самият вирусен геном не се размножава той просто променя взаимното местоположение на нормалните клетъчни гени, и тъкмо тази промяна води до злокачествена трансформация на клетките. (за това откритие Harold e. Varmus и J. Michael Bishop получиха през 1989 г Нобелова награда по медицина). Както казахме по-горе, подобни събития вече са описани у лабораторни животни в резултат на консумация на ГМ храна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Изводи: 1. Генното инженерство (ГИ) представлява насилствено вкарване наслука на гени в ДНК на прицелния организъм, при което непредсказуемо се намесва в сложните саморегулаторни механизми в ДНК и това може да доведе до промяна в качествата на прицелните организми и образуването на непознати и непредвидими токсини в тях. ГИ безспорно има мутагенен ефект. 2. ГМХ предизвикват тежки алергични реакции и увреждат храносмилателния тракт. Късните ефекти от използуването на ГМХ върху организма не са изследвани и са на практика непредвидими. 3. Екосистемата е една сложно функционираща система обединяваща хората, животните, растенията и микроорганизмите. Промяната в коя да е от тези части неизменно се отразява и върху другите. Еволюцията е продължавала хиляди години.Съществува реалната опасност от появата на десетки хиляди генно-изменени вируси, бактерии, растения и животни, което може да доведе до истински хаос в биосферата на планетата и да се стигне до тотално генетично замърсяване с непредвидими последици. Създава се възможност за сериозно нарушаване на екологичното равновесие в природата и силно ограничаване на био-разнообразието, а с това и се намаляват шансовете на растителните и животинските видове да се приспособяват към изменящите се условия на средата. Заключение: Отговорът на качественото и изобилно отглеждане на култури е органичното земеделие без пестициди и химикали. Храната, получена по този начин, е екологично чиста и много по-полезна. Това е единственият път за развитието на българското селско стопанство с перспектива в рамките на Европейския съюз. Забележка: Публикациите на цитираните по-горе автори са достъпни в международната интернет-база данни за медико-биологични изследвания Medline на адрес: http://***.ncbi.nlm.nih.gov/PubMed Като се надявам, че материалът ще бъде от интерес за Вас, оставам С почит: (Д. Дуриданова) 15.03.04 отговор Сигнализирай за неуместен коментар