Наталия Николова: Изкуството разцъфтява, ако се поощрява

Наталия Николова рисува от малка и нейният свят се върти около морето и морската градина във Варна, както и около Шумен и неговите склонове и възвишения. Животът и е като една слънчево шарена кинолента и може би заради това се е спряла на приятел кинорежисьор, с когото напълно се допълват в живота и в работата си. Тя е от хората, които превръщат и дома си в художествена галерия, изрисува стените с любимите си хора, в любимите им пози и с любимите им неща за вършене и за преместване. Много сладък, слънчев и позитивен човек Наталия ни открехна малко от своя свят и ни даде достъп до записите от душата й – както се нарича и нейната първа самостоятелна изложба.

За каква професия мечтаехте като дете?
Мечтата ми като малка е да стана известна художничка, така някъде в 3-ти клас, имах един учител по рисуване, който ме поощряваше много и закачаше мои рисунки по коридорите на училището! И от тогава си казах, че това ще е моята професия!

С какво се занимавате сега?
По професия съм педагог по рисуване, след като завърших започнах да работя в магазин “Слънчоглед” и съм много доволна от работата си. Пропуснах да стана учител, но все още обичам да работя с деца да рисуваме и правим разни неща, не само с деца!

Как ви се струва, може ли в училище да бъдат откривани и развивани талантите на децата?
Ами аз съм жив пример за това, че може да се развие таланта на детето още в училище, стига да му бъде даден стимул да върви напред!

Как се възпитава усет и вкус към изкуството?
Мисля, че усет и вкус към изкуството не се възпитава, или имаш, или нямаш. Вкусът към изкуството може да до обогатява, но ако изобщо нямаш усет не мисля, че може да се научиш да правиш изкуство и да го цениш.

Лесно ли е за жена-творец в България?
Мисля, че изобщо е трудно да си творец в България, това, дали си мъж или жена не мисля, че е от голямо значение.

Любим цвят, място, ястие, песен?
Любим цвят – патешко жълто, или още кадмиево жълто.
Любимо място – където и да е, само да е на вън и да е слънчево.
Любима рецепта и песен – няма рецепта, и песен няма, защото настроенията са различни, но мисля, че “Don't worry be happy” на Боби Макферин е вечна!

Какво ще пожелаете на читателките на “Аз жената”?
Когато се събудят сутрин и отворят очи, да се сетят за нещо положително!