Статуята на свободата

В живота на всеки човек има моменти, които спират дъха му; това са моменти, които остават траен отпечатък в съзнанието му за цял живот. Понякога тези незабравими мигове са първопричината за трайна метаморфоза по отношение на начина на мислене и действие на съответния индивид.

Разсъждавайки в тази посока, в моето съзнание моментално избликва знаменитата и достолепна статуя на свободата, намираща се в Ню Йорк. Тази прочута статуя, която е дадена като подарък от французите на американците несъмнено спря дъха ми, когато я видях за първи път. Тя е еманация на свобода, достолепие, уважение, признателност, почитание и очарование.

Все още помня как вятърът си играеше с косите ми, а вълните на Атлантическия океан ми се усмихваха и приласкаваха с такава неудържима притегателна сила, която никога преди не бях усещала. Това мое първо пътуване зад граница ме развълнува искрено. Беше хладно и мъгливо. Усещах, че след малко ще завали, защото небето беше изпъстрено с безброй неукротими облаци, които всеки момент очакваха буйно да заиграят по небето и да се слеят с океана. И въпреки, че беше мрачно, въпреки, че слънцето сякаш ни беше изоставило, аз се чувствах безкрайно щастлива при вида на този величествен монумент.

Помня пътуването с кораба, който ни заведе до статуята на свободата. Беше малък кораб, но беше препълнен с туристи – всеки от тях, пронизан в сърцето от безкрайното любопитство, почитание и вдъхновение при вида на монумента. Първоначално той беше съвсем мъничка точка на хоризонта. Постепенно капитанът на кораба увеличи скоростта, вълните се плискаха развълнувано близо до нас, сякаш по този начин изразяваха своята съпричастност към всеобщата развълнуваност на всички туристи. И един от тези туристи бях аз – една съвсем обикновена българка сред цялото това множество хора от цял свят. Чувствата ми бяха противоречиви. От една страна ми беше мъчно за родната реч и език. На палубата се чуваха многобройни езици, но никой за жалост не говореше български, а от друга аз бях безкрайно щастлива, защото в този момент един мой сън, един копнеж, един детски блян се превръщаше в реалност. Аз бях там и виждах статуята на свободата със собствените си очи и не можех да повярвам, че е истина. Дори си помислих – дали не сънувам, нима аз съм тук пред тази достолепна статуя?! А тя ставаше все по-голяма и по-голяма. Сърцето ми се вълнуваше с неудържима сила. В този момент аз чувствах, че политам все по-високо и по-високо. Аз докоснах звездите, усмихнах се на дъгата, съзрях слънце сред многобройните сиви дъждоносни облаци... Аз бях щастлива!

В този момент корабът спря и ние се озовахме на Острова на свободата. Сякаш беше сън, аз бях там, но беше толкова приказно, че и днес като си спомня за този най-щастлив момент от своя живот, душата ми се изпълва с безкрайно вдъхновение и искрено почитание и задоволство. Това беше величествения миг в моя живот. Аз отидох в Ню Йорк и видях статуята на свободата!

От участие в конкурса “Мигът променил живота ни”