Мистериите на Леонардо да Винчи. Дамски гамбит

Даян А. С. Стъкарт принадлежи към гордите тексаски кореняци. Завършила е журналистика в Оклахомския университет, но е била учителка по йога, рокерска изгора, търговски агент, фермерка и специалист по бойни изкуства. Под псевдонимите Алекса Смарт и Анна Джерард тя публикува няколко възторжено приети от критиката исторически романи, както и множество кратки разкази. Сред най-успешните й е поредицата мистериите на Леонардо да Винчи, първата от които “Дамски гамбит” вече е преведена на осем езика. Нейните романи са чудесен начин човек да преживее приключения от времето на ренесансова Италия!

Милано, провинция на Ломбардия, 1483 г.
Като придворен инженер на херцога на Милано, Леонардо да Винчи прилага изключителния си ум в редица начинания – от новаторство в рисуването до изобретения на военни машини. Сега, с помощта на своя изпълнен с твърда решимост чирак Дино, той е на път да разследва убийство...
По височайша прищявка Лудовико Сфорца, херцогът на Милано, поръчва жива игра на шах, ролите в която изпълняват собствените му придворни. Да Винчи поставя спектакъла само за една нощ, но успехът му се вгорчава, когато една от “фигурите” – посланикът на херцога във Франция – е убит.
Поради суровия климат на дворцовата политика са заподозрени дори най-близките съветници на херцога. Да Винчи е единственият, на който Сфорца може да се довери за разследването. Добросъвестен и придирчив към детайлите, с помощта на младия Дино, който събира незабелязано сведения, да Винчи разкрива срамна поредица от тайни, а опасността като мрачен дух дебне наоколо.
Но най-изненадващата от всички тайни може би е истинската самоличност на неговия най-талантлив, най-доверен чирак...

Откъс:
Щом се уверихме, че никой не ни гледа, се вмъкнахме през тежката дървена порта обратно към онова закътано място, където граф ди Ферара бе прекарал последните си мигове. Следобедът привършваше и сенките вътре в градината се протягаха още по-надалеч отпреди. Вече бе минало доста време, откакто бях открил тялото му, и бях успял да преодолея страха си от това прокълнато място, макар и не напълно.
Както винаги, Майстора изглеждаше неподвластен на подобни досадни чувства. Той бързо ми каза:
– Първото, което искам да направиш, е да легнеш на същото място и в същата поза, в която открихме графа.
Огледах онази част от поляната с известни опасения. Страшно се изплаших, когато открих мъртвеца, но далеч по-ужасно би било да заема неговата поза на същата земя, на която той бе поел последния си дъх. Имах ли друг избор? Добре че взетите назаем одежди на графа бяха попили по-голямата част от кръвта, така че поне тревата, където бе лежал, не бе напоена с кръв. Все пак потръпнах от отвращение, докато се канех да се подчиня.
– Чакай.
Майстора се наведе над забравеното оръжие на убийството, което все още стърчеше от мястото, където го бе забил херцогът. Той го изтръгна от калта и го размаха така, че все още кървавото острие проблесна в полуосветената градина. После го насочи към мен.
– Както казах, искам да легнеш на земята – каза той с лека усмивка. – Но се боя, че първо трябва да те убия.

* * *

“Книга за бамбука” – поетично за средновековните Япония и Китай
“Горещи следи" от Джейн Ан Кренц