Пролетна буря

В стъклата валят дъждове.
И небето е пролетно сиво,
и тъжно
и копнежът ей така те хваща за гърлото
и птиците пеят някъде –
дълбоко в сърцето ти,
и буря бушува, и незнайно защо треперят ръцете ти..

Пак е пролет –
дали, се питам, и тази е истинска ?
Дали не е среща внезапна, която си искала,
дали не е чайка, изгубена в морското синьо,
или раковина дълго стояла неоткрита на дъното ?

Дали можеш, сърце, още един път с дъжда да танцуваш,
дали можеш безпаметно в мрака със страст да целуваш,
дали можеш да тръпнеш от болка със вик съживено,
дали можеш, сърце, да бъдеш от пролетна буря пленено ?

* * *

Влюбвам се...
Този дъжд...