Имат ли децата лоша памет – според специалистите на този въпрос могат да се дадат няколко отговора, които дават обяснение, че понякога детето има големи проблеми. Те възникват по вина на родителите.
Като пример ще разгледаме развитието на едно здраво във всички отношения дете.
Появява се детенцето на този свят –всичко за него е ново, интересно, а любопитството го кара да си навре нослето навсякъде, поемайки всичко като попивателна. Наблюдавайки хлапето си ще разберем, че мисленето му е доста по-развито от на възрастен човек. Самият факт, че през първите си две години детето усвоява количество информация, която възрастния възприема за 20 години, доказва че здравото дете има просто феноменална памет. Но защо тогава в един момент родителите забелязват, че детето им започва да запомня слабо? Логично е да предположим няколко причини.
Първа причина – възпитателна – у детето е притъпен интереса към възприемането на околния свят. Как се стига до това? Представете си, че сте видели нещо много интересно, необичайно, което живо започва да ви интересува. Тогава започвате да разпитвате човека, който има информация за предмета или явлението на вашия интерес. От другата страна обаче получавате отговори като”не пречи”, “не се меси”, “ не е твоя работа”- желанието ви да разберете остава неудовлетворено и вие питате напразно. Накрая този човек ви се скарва, за да се отърве от вас, нарича ви “досадник”, или “лош”, понеже не спирате да питате.
Какво се получава – колкото по-често родителите отхвърлят питанията на децата си, толкова по-бързо малчуганът губи интерес към околният свят, а паметта и интересът са взаимно свързани категории на психичното развитие. Общуването на родители и деца е общуване на душите. Затова не трябва да си позволяваме да угасим огъня на познанието и интереса към околната среда в малките ни наследници – веднъж угасен, този огън трудно ще се запали отново.
Втора причина за лоша памет при детето може да бъде физиологично обусловено смущение. Най-разпространената диагноза е минимална мозъчна дисфункция (ММД) или минимална церебрална дисфункция (МЦД). Изследванията показват, че между 40-60% от първокласниците имат тази диагноза. ММД не е сериозен медицински проблем и не се явява медицинска диагноза в пълния смисъл на думата. Често се случва лекуващият лекар на детето или психологът, който го наблюдава, дори да не спомене пред родителите за това малко отклонение от нормата. Родителите се сблъскват с проблема с паметта, когато детето тръгне на училище и от нормално развиващо се хлапе се превърне в изоставащ ученик. От къде идва тази диагноза ММД? Има много възможни източници – различните “дреболии”, случили се по време на бременността (токсикоза, хрема, обида, стрес и т. н.), също така трудното раждане (стимулация, родова травма), чести заболявания с висока температура, които разрушават синоптическите връзки в мозъчната кора и др. Не са без значение и леките падания и удари по главата – ММД може да има хиляди причини за появата си, а да се открие този проблем в предучилищна възраст е доста сложно.
Успокояващото е, че ММД може да се коригира, ако се положат усилия от страна на специалистите в тази насока, като след 2-3 години напълно изчезва. Но ако нищо не се направи, след преминаването в по-горна възраст и диагнозата се подмине от лекарите и специалистите психолози, детето се превръща в дете с “лош характер”, капризно и страдащо от неизпълнението на необоснованите си желания.
Проявите на ММД са различни. Внимателните родители могат да се замислят ако отговорят на някой от следните въпроси положително:
1. Възможно е малчугана ви през първата си година да е предизвиквал безпокойство у лекарите във връзка с повишената възбудимост, нарушаване на мускулния тонус и т. н. И ако да, не сте ли пренебрегнали някои препоръки, надявайки се, че всичко ще мине от само себе си?
2. Детето заспива много трудно, често се буди нощем, върти се, провиква се на сън; много рано се е отказало от следобедния сън.
3. С шумното си и безпокойно поведение напомня малък разбойник, не признава забраните, не може дълго да се съсредоточава върху книга или игра.
4. Често няма настроение, плаче и проявява капризи без причини, изглежда нацупено, като есенен ден и отбелязва силна разсеяност.
5. При промяна на времето и магнитни бури се чувства неразположено.
6. Периодично се оплаква от главоболие.
7. Трудно се приспособява в детски колектив, трудно свиква към нова обстановка.
8. Изглежда тромаво в движенията, не се включва в игри изискващи гъвкавост на движенията.
9. Бързо деформира обувките си, при ходене криви краката си – с нослетата навътре; натоварва не цялото стъпало, а самовътрешния край и нослетата.
10. Заеква или неправилно произнася думите; не запомня добре детски стихчета; не може добре да преразкаже току що прочетена приказка.
11. Преди заспиване ритмично клати главата си или тялото, смуче пръст, гризе си ноктите, автоматично си мачка някаква вещ в ръцете или си навърта на пръст косата, лигави се – с една дума демонстрира лоши навици.
Ако детето има поне един от тези проблеми, първото, което трябва да се направи, е да се укрепи нервната му система и чак след това да се развива вниманието и паметта му. Ако невропатологът заподозре ММД у вашето дете, като правило му се препоръчва масаж, и много рядко медикаменти. При лекуването на ММД много е подходяща народната медицина: билки, водни процедури...