Майчинството - сила, която дава всичко

Ще започна от началото... Онова начало, в което моето момче беше още мъничка точица в корема ми. Тогава бях много щастлива и малко се страхувах от това, дали ще мога да бъда добра майка на детето си.

После дойде Големият ден и той се роди. Беше един такъв малък, беззащитен и най-важното – мой. Тогава станах мама, но истинската връзка между нас се появи дни след това.

А после... Ами той – моят син, започна да расте. Пораснаха му ръчичките, крачетата, усмивката му стана по-голяма, ушенцата му щръкнаха повече. Гледам го как спи и си мисля колко голям мъж ще порасне, а сърчицата ни тупкат едно до друго и безмълвно казват колко много се обичаме. Когато вървим заедно на разходка в парка, той е пъхнал малкото си юмруче в мамината ръка и си мисли, че щом е с мама, може да победи целия свят.

А мама.... Ами мама е истински щастлива, че има до себе си един малък голям мъж и знае, че заради него би пребродила същия този свят. За да извика силно от най-високата скала, че да си майка не е даденост. Това е сила, която се ражда, за да пази, закриля, възпитава, обича, помага... Сила, която дава всичко и не иска нищо в замяна. Това е да си МАМА.