Майка и дете – един прекрасен свят

Имам две прекрасни дъщери, едната на 25 години, а другата на 21. Моето писмо ще е малко по-различно от останалите, но само защото аз съм по-възрастна и имам вече попораснали деца. Но всичко останало с чувството да си майка ще е същото, защото през всичките тези години аз разбрах и усетих, че майчиното чувство към децата ми ще е същото през целия ни съвместен живот, каквото беше и още в самото начало, когато за пръв път зърнах любимите си деца.

Всеки един миг, всеки един час, всеки един ден от живота на детето е скъпоценен камък за нас, майките, защото заедно с движението на стрелките на часовника и откъсването на листата с месеците от календара се развива и самото дете. Радвах се и плаках едновременно, когато за първи път зърнах децата си, когато за пръв път ги докоснах. Радвам се и сега, когато виждам дъщерите си, че са пораснали и се опитват да се оправят сами в живота.

Толкова много години минаха откакто имам двете си слънчица, но и толкова много красиви спомени и случки, прекарани с тях, съм запечатала в съзнанието си. Първият плач, първата стъпка, първата думичка, първото зъбче преминаха постепенно в детската градина, в първия учебен ден, първите любовни трепети.

И според мен точно това е най-хубавото в това да си майка – онова прекрасно чувство и спокойствие, което те обгръща, когато си с детето си, летиш из дебрите на един прекрасен и само твой и на детето ти свят, защото в този свят сте само вие и никой не може да го разруши.