За моите светлинки в живота

Толкова е гадно, толкова боли, че си казваш:" никога вече! ", и ето го малкото човече. Акушерката го поставя на гърдите ти – малка, гореща, незащитена топка, искаща само малко топлина, закрила, любов – и евентуално храна. Забравила съм всяка болка, унижение и страх. Това е моето дете, изведнъж ми става толкова светло пред очите, че започвам да си мисля:"това ли е новото слънце ?".

И ето ме вече горда, излизам от родилното, прибирам се в къщи, където баби досадници ми дават хиляди безполезни съвети и се бутат при МОЕТО слънце. Всичко свърши, слънце, вече сме сами с тати, и тримата се наслаждаваме на себе си, но какво е това – ти миришеш лошо, ясно е че си наакано и някой трябва да смени памперса, но защо аз?!

И така ден след ден откривам по нещо ново за теб – кога се храниш, кога си щастливо, а ето го и първото зъбче! Но защо и аз изпитвам болка, когато имаш колики и ти расте зъбче, страхувам се заедно с теб, когато прохождаш и т.н. От първия момент, когато си казах никога повече, до сега преживявам всичко заедно с теб, мое малко слънце, и се чувствам МАМА. Вече съм най-силната жена, защото те закрилям, и съм най-любвеобилната, защото те обичам.

Но какво е това, цикълът ми пак закъсня? Да, най после, сестричката е на път и ще я чакаме заедно да се появи.

Казвам се Севделина Александрова, 22 г., и твърде рано станах мама, но с течение на времето разбрах, че няма по- прекрасно нещо от това да си майка, а сега заедно със сина ми, който е на 1г. и 1 м. очакваме всеки момент да се роди и неговата сестричка. Горда съм, че ще имам още една светлинка в живота си.