Преди 3 месеца и половина за първи път станах майка на едно прекрасно слънчице.
Бременността ми премина доста леко. Разбрах, че съм бременна едва в 3 месец. Стана ми лошо, сутринта повърнах и реших, че трябва да отида на лекар да видя какво ми има. Хич не очаквах, че ще ми съобщи такава новина. Отначало се шокирах, не знаех на къде да тръгна, но после всичко си дойде на мястото и бях много щастлива да чувствам до сърцето си едно леко поритване. Бебето беше много палаво, непрекъснато ме риташе в корема. Мислех си, че ще е футболист. Бях сигурна, че ще е момче и интуицията не ме излъга.
На 23.06.2005 г. родих с хиляди мъки и много шевове най-прекрасното дете на света, което вече близо 4 месеца запълва живота ми. Вярно, доста ми беше трудно в началото, но вече почнах да свиквам и да го обичам все повече. Не искам да се отделям от него и за секунда. Да ни е жив и здрав и да ни радва много години си пожелавам, пък по-нататък може и със сестричка да се сдобие.
Наистина това е най-прекрасното изживяване в живота на една жена. Не съм го вярвала, но сега се убедих. Е, има и много други хубави изживявания, но раждането е неповторимо. Да отглеждаш 9 месеца в корема си една малка семчица и след това да се появи едно малко беззащитно човече. Като се появи на белия свят установяваш, че са си стрували болките, макар и не веднага, след известно време го осъзнаваш. Това е наистина чудо на природата.
Така поне се чувствам аз. За другите не знам. Това беше моята история. Не знам дали ви е харесала, но аз и не целя това. Аз така се чувствам и реших да го споделя с вас. Това е от мен. Хайде, че бебето се събуди ...