Да си майка е вълшебно

Имала съм звездни мигове, невероятни случки и съм изпитвала много силна любов, но сега знам, че тя е най-невероятното нещо, което се е случило в живота ми. Съвсем в началото още не знаех какво става и първите дни заедно бяха трудни и напрегнати и за мен и за бебето, аз изтощена от раждането – тя в един съвсем нов студен и светъл свят. Постепенно гледайки я с тези сладки сладки малки ръчички, сладкото личице и всичко ми се струваше толкова хубаво, че се влюбих. Това е такава любов, каквато не мога да ви опиша...

Тя се казва Деора и е момиченце. Изпадам във възторг от всяко нейно движение... смея се с глас на забавните муцунки и супер смешни неща, които прави понякога. И преди през живота ми съм се чувствала щастлива, смяла съм се много с приятели, но тези моменти са били по-малко... а сега това ми се случва непрекъснато, когато съм с нея. Възхищавам се на извивката на нослето й, на тези изкрящи оченца ... А когато я гушна ... сме само аз и тя на света... ние сме света!

Всяко ново нещо, на което тя се научава ме кара да се пръсна от гордост, да си помисля, че тя е истински гений – например вече иска да натиска копчетата на клавиатурата, натиска ли, натиска и се получават едни интересни изречения с много интервали в тях, защото интервал е най-големият клавиш, а аз не и давам много и тя се сърди – аха и ще се разплаче по онзи специален и сърцераздирателен начин й се разтреперва долната устничка, сигурно си мисли, че мама по цял ден си играе с тази супер интересна играчка с щракащи клавиши, а на нея не дава :) Бързам да я похваля, а тя така ми се усмихва...

Но пълното размазване от удоволствие е, когато тя се смее на глас... тогава дори не знам какво правя и как ли изглеждам отстрани и единственото, което знам е, че това се казва щастие.

Понякога, когато я гледам да си играе някой с нея – татко, баба или който и да е – снимам, снимам и на всички снимки тя изглежда зашеметяващо ... нали знаете, някои хора не са фотогенични (аз например), понякога някоя снимка все пак не става добре – но не и нейните – на снимките където е тя – там просто няма какво да изтрия.

Когато бях в родилния дом и ми я донесоха за втори път, я погледнах и си помислих, че това е най-красивото бебе на света, а другите ми се виждаха не чак толкова хубави. Точно тогава една майка, гушнала нейната рожбичка ме погледна и каза – “не е ли прекрасен! Той е най-хубавото бебе на света”. И тогава разбрах, че всъщност всяка майка си мисли така. Забавно, нали? :) ?

Интересно как преди да родя, дори като бях бременна не проявявах кой знае какъв интерес към децата. Не ми се е случвало да видя бебе, да се обърна и да му се радвам – никога! Тогава проявявах къде по-голям интерес към някое малко куче или коте, отколкото към децата или бебенцата. Да, радвах се на момченцето на най-добрата ми приятелка, но по скоро беше радост като към един малък приятел, който е почти равен на мен, но има по-малко знания и към който изпитвах и малко страх да не нараня, защото е един такъв по-малък (от мен) :) ... А сега – ооо сега ми се иска да гушна всяко бебе, да си играя с него, да заровя нос в коремчето и да издавам смешни звуци и изведнъж имам толкова много идеи, а преди да имам бебе нямах никаква представа какво да правя и как.

Докато бях бременна изпитвах страх не само от раждането, но и от тази огромна отговорност, мислех си “край, целият ми живот ще се промени, няма да ги има купоните, забавленията, ще имам да се грижа за детето си”. Бях се настроила така, а какво се оказа – че е толкова хубаво и весело и интересно, че също така си имам време за себе си и че не са се свършили нито купоните, нито забавленията.

Веднъж се замислих защо искаме да имаме деца? Освен, че е прекрасно, каква е ползата – едва ли само продължението на рода и за себе си намерих отговора: да създадеш и да възпиташ някой, който разбира се е съвсем съвсем различен, със своя характер, но има за старт в живота твоите разбирания за света, твоята ценностна система. Това е още някой, който като майка ми, баща ми и като мен иска да направи света по-добър!

Да си майка е магическо, вълшебно щастие!