Избрах да бъда майка

Част I: ИЗБОРЪТ

Той си е мой. Свободен, независим, едновременно спонтанен и обмислен. Благодарна съм, че го имам. Имала съм късмета да се родя в общество, което ми дава право да реша дали да раждам и отглеждам деца; на какво, колко и как да посвещавам живота си. Пътувала съм много, работила съм с хора от цял свят и вече знам, че съм сред нищожните 15 % от жените по света, които могат да вземат такива решения. Това прави изборът ми да бъда майка още по-сериозен и отговорен.

Щастлива съм с избора си. И се стремя да не забравям за отговорностите, произтичащи от него.

Част II: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

“Да бъдеш или не ... съвременна активна жена със собствена кариера и професия? Дали е по-достойно да приемеш доброволно “оковите” на майчинството или по-скоро да се опълчиш срещу семейните ценности и проповядваш алтернативен начин на живот? Да бъдеш или не ... майка, ако не си готова да загърбиш амбициите си за активен професионален и обществен живот?”

Реших да се впусна в предизвикателството на тези, така упорито представяни за конфликтни, битиета на модерната жена. Приех го и като шанс да докажа, както на себе си, така и на другите, че да бъдеш добра майка не изключва възможността да бъдеш и добра професионалистка. Справяйки се и с двете, се надявам да провокирам всички онези, които се съмняват, че ще успеят.

Аз се справям, Вие защо да не можете?

Част III: КРАСОТАТА, РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТИТЕ

За мен няма нищо по-красиво от лицето на спящата ми дъщеря, от русите къдрици на сина ми, от смеха на децата ми, когато се гонят...

Нямам по-голяма радост от една мъничка прегръдка, от една влажна детска целувка, от едно “Мамо, много те обичам!”...

И няма нещо, изискващо по-голяма отговорност от думите: “Мамо, остани при мен. Не ме оставяй сам в тъмното!”.