Колко часа проспиват децата в училище?

Колко часа проспиват учениците в училище? Първа смяна, обикновено означава ранно ставане – за едни ранното е 5 ч., за други 6 ч., за трети 7 ч. и каквито и да е минути и секунди в добавка след тях. Проблемът е, че при всички тези случаи е по-ранно, от колкото биологичният часовник на детето би определил.

А знаем, че децата имат необходимост да спят повече от възрастните. Дори вечер да си лягат по-рано към 20-21 ч., то сутрин пак им е трудно да стават като войници преди да е съмнало.

Но социалните ангажименти отдавна са по-важни от естествените нужди. И училището ги зове, защото е задължително. Всъщност това не е проблем от вчера и от днес и всички вече го имаме за нещо напълно нормално. Едва ли не всеки е длъжен да мине през този ад на ранното ставане, да се отврати дотолкова, че да му се отще и да учи и да работи с желание.

Свързани статии

Как учениците да се справят със стреса?

Сънят на децата е изключително важен

Недоспалите деца се превръщат в раздразнителни възрастни

Но въпреки, че уж искаме да оптимизираме и улесним училищния живот, този дребен детайл никой не е намерил сили да промени. Ще кажете – няма как – има прекалено много ученици в училищата на големите градове и затова се налага да учат на две смени. Да, но ще се съгласите, че имаше периоди, когато раждаемостта беше драстично ниска и по това време вместо да се вземе решение да се използват по-оптимално училищните стаи като да учат от по-късно или да имат занимания и кръжоци по цял ден, точно по това време много училища и най-вече детски градини бяха закрити. И не само закрити, ами и продадени и преправени на всякакви други заведения. С една дума общинските сгради отидоха по съвсем други направления.

За да може само няколко години по-късно да сме свидетели на недостиг на места в детските градини. Родителите са принудени да дават децата си в частни детски градини или да пътуват до далечни квартали. Глупаво, нелепо, че чак да ти се дореве, ако си потърпевш. Може би нямаше да е така, ако имаше едно адекватно планиране.

А да не говорим, че училищната програма не е съобразена с биологичния часовник на децата и с техните нужди. Интересно ми е как се справят родителите във Франция, където учебния ден започва от 10 ч и приключва в 16 ч., като има опция при желание детето да отиде още в 8 ч., където безплатно да го занимават до 10 ч. и след училище да остане до 18 ч. И най-интересното е, че сряда там е напълно неучебен ден – рай за децата. Звучи така, все едно пускат и поточна лента с бонбони. Но все пак учебната им система е с традиции и се е доказала с времето като добра.

Да не говорим, че децата не използват като възрастните стимуланти под формата на кофеин. Затова съм скептична относно трудоспособността им рано сутрин – дали успяват да усвояват добре материала или просто присъстват на чина, дремейки или гледайки мъдро в една точка.

Учителите може би са доволни, защото е по-добре монолог, пред постоянен шум в клас. Учениците се примиряват и се приспособяват, до момента, в който не се научат и те да пият кафе като възрастните и да започнат да хитреят. След като емпирично са установили, че сутрин така и така не запомнят нищо и само си губят времето в час, то не е ли по-добре да пият кафе с приятели в близкото кафене, да се разбудят хубаво и по някое време да отидат да видят какво става в даскало.

Родителите – какво правят те? В повечето случаи нищо или сандвичи. И проблемът си остава – като неизбежно зло, през което трябва да се премине. Като казарма, която трябва да се изтърпи. Да, но казармата, доколкото знам е била най-много 2 години, а училището 12 години. И това е мястото, в което прекарваш по-голямата част от детството си, там ти се определя мирогледът, представите за света и откриваш ценните неща. И не е чудно, че някои откриват, че кафето и разговорите с приятели са по-интересни и може би и по-полезни от учебните предмети.

Ще кажете всички сме минали от там и никой не е умрял. Така е, но само дори по причина, че сме оцелели и вече имаме право на глас – можем да променим матрицата за идващите поколения, вместо да злорадстваме като зайчето „Много е гадно, нали?“