Дар Божи

Да станеш майка, това е дар Божи, неземна благодат, но и голяма отговорност, споделено време и много грижи, които обаче те правят много щастлива. Защото виждаш как малкото дете расте, появява се първата усмивка, първото сладко"агу", което те кара да трептиш от щастие и радост.

Неописуеми с думи са миговете на първите крачки, на първото зъбче и на първата сладка думичка "мама". Толкова много обич, надежда, очакване за закрила, събрани в една единствена думичка "мама". Мама за детето отначало е света, големия, необятен и непознат свят. Без нейната помощ от начало то не е уверено и не може да стъпва само.

Моето малко момиченце все още не знае колко голяма може да бъде майчината любов, защото е малка да го осъзнае. Пожелавам й от сърце когато порасне достатъчно и иска да има дете, да получи този неземен дар, какъвто е тя за мене.

Защото майка може да бъде само благословената жена. Тази, която умее да дарява не само живот, но и да възпитава мъдро и отговорно, да учи и пази децата си, да ги обича, да ги закриля и да прави всичко това безрезервно, защото децата, както е написано в Библията, са дар божи и не принадлежат на своите родители.

Искам да направя най-доброто за своето дете, както може би всяка добра майка желае. Осъзнавам, обаче, че не мога да мечтая за нищо по-голямо, като подарък в този живот, защото имам най желания дар – моята чудесна дъщеря. Желая силно да е здрава, а другото знам, че тя ще го постигне.

Дъщеря ми се роди три дни преди моя рожден ден и ни изписаха точно на рождения ми ден. Една година след това защитих дисертация в областта на управлението, половината от научния ми труд написах, когато бях бременна с нея.

Често моите колеги се шегуват, че съм й дала чудесен старт още в зародишен период, а аз им отговарям с усмивка, че тя винаги ще бъде моето вдъхновение и най-големия ми дар в живота.