Децата са ритъмът на сърцето ми

Преди 12 години след една сложна, а така желана, бременност станах майка за първи път. Дъщеря ми се роди много малка, времето в кувьоза бе най-тягостният и мъчителен период за мен тогава. Помня как радостта ми не смееше да се покаже на лицето ми през целия период в болницата, как сълзите ми бяха пресъхнали, как молитвите ми кънтяха навсякъде около мен, как дните ми течаха протяжно тъжно и единствено обзети от смисъла на това, малкото човече да расте и бъде здравичко. Благодаря на съдбата си всеки ден, че имам прекрасната си дъщеря! Вече е на 12 и в очите й виждам своята надежда, своята вяра и оптимизъм.

След нея исках много и второ дете. Така и не се получи цели 11 години... страх, надежда, отново страх... омагьосан кръг, в който като че ли ръката на благосклонната съдба ме бе забравила. Гледах дъщеря си как расте, как изведнъж стана голямо момиче, как животът си тече, а аз останах с празната си мечта да си има другарче, да сподели живота си с частица от себе си и от мен.

Така до Коледата на 2003 година. След като вече напълно бях приела факта, че второ дете няма да мога да имам, двете чертички от теста за бременност са най-прекрасното и най-истинското чудо, което някога съм виждала! Изживях най-прекрасно осъзнатите мигове със сина си докато растеше в мен. Нямах проблеми с бременността си и поради тази причина успях да изживея всеки един момент от вълшебството да носиш нов живот до сърцето си с пълната му сила!

Когато съобщих новината на дъщеря си, че ще има братче, тя ме погледна някак питащо, но и в същото време отново видях онази вяра, онзи оптимизъм, за който знаех, че са част от моето аз.

Нямаше много въпроси, просто започнахме двете да мечтаем. Измисляхме различни имена, правехме планове, говорехме с мъничето всеки ден. А то, слънчицето вътре в мен, като че ли разбираше и се вълнуваше заедно с нас.

Сега вече синът ми е на 1 годинка. Има кака, която знае какво е да очакваш и да бъдеш възнаграден за вярата и любовта. На лицето на мъничето е изписана точно надеждата и истинската любов. Гледам всеки ден очичките на децата си и сякаш потъвам някъде дълбоко, много дълбоко... Там, където са всички отговори на въпросите ми и разрешаването на всички проблеми. Няма по-вдъхновяваща и истинска сила от тази на майчиното сърце! Няма по – реално чудо, от това да прегърнеш децата си! Няма по-истинска победа на Любовта, от тази да знаеш, че част от сърцето ти тупка в две прекрасни създания!

Когато заспиват вечер до мен, отново се моля. Вярвам, в силата на душата си след всичко, което преживях! Моля се, слънцата ми да растат здрави и да намерят пътечката в живота си като мен. Надявам се, да съм им предала част от своята палитра на онази дъга. Уча ги да разпознават и намират онова кътче в сърцата си, където винаги ни очаква истинската надежда и ни възнаграждава някой ден за търпението и любовта.

Всеки миг от живота ми е изпълнен със смисъл. Всяка думичка и проблем в ежедневието ми независимо за добро или не толкова добро, се превръща в нов оптимистичен тласък, когато погледна децата си. Толкова ги обичам, че дори заспивайки вечер ми се иска и те да са в съня ми. А когато в утрото дъщеря ми тръгва за училище, и когато малкия ми син се усмихне от легълцето си, аз зная, че дъждът, който шумоли навън бързо ще се скрие, защото слънцата ми са две и истинската им сила и топлина е много повече от всичко, което се случва или може да се случи.

Децата са моят ритъм на сърцето ми...