Да се чувстваш майка

Дойде дългоочакваният ден и аз да стана майка. Толкова се бях привързала към детето си въпреки проблемите, които имах по време на бременността, че когато, за да се спаси живота на детето ми, се налагаше да ми направят Цезарово сечение, аз изпадах в ужас как ще ми извадят човечето, което ни най-малко не даваше зор да излиза и му бе толкова добре в корема на мама.

След първия ден поех изцяло грижите за бебето си. Раната от операцията ме болеше, но какво е тя в сравнение с плача на моето съкровище. Съкровището растеше и не съвсем. А аз някак си го чувствах като отделно същество, чуждо от мен. Полагах грижи, но същите ги полагах и в работата за чуждите деца. Великото майчинско чувство липсваше. А и не се появяваше.

И знаете ли: най–накрая то се появи. Двадесет дни след раждането си по лекарска грешка моето малко Цоцанче по спешност трябваше да остане в болница… Съвсем самичко. Без мен, без познати хора около него. Когато през сълзи го оставих и нямах сили да обвиня лекарите в каквото и да е било и тръгнахме със съпруга ми да се прибираме, тогава в спомена за неговата усмивка, за неговите жестове и движения, разбрах какво значи да си майка. Разбрах, че това е моето и само моето съкровище.

Трудностите продължиха, грижите се увеличаваха, исках най-доброто за детето ми и дните просто се изтъркаляха. Сега Цоцанчето ми (а тя е една малка принцеса) е на 4 месеца. Понякога имам чувството, че се провалям като майка. Знаете ли какво е това чувство?! Скапваш се и в преносен, и в буквален смисъл. И точно тогава моето Стаси прави една огромна стъпка напред и задължително с усмивка. Това ми дава сили да продължа.

Сега нямаме проблеми – растем, джоголим, смеем се. Но именно непрекъснатите грижи за моето детенце ме караха не само да се наричам “Майка”, но и да се чувствам като Майка!