Мъжът не може да го разбере

Казвам се Саша Стефанова Лилова, на 25 г., от Плевен, живея в София и съм майка на една очарователна дъщеричка от 11 август 2005 г. Разговаряла съм с приятелки за това какво е да си майка, за отговорностите, но нито един разказ не може да опише или предаде реалните чувства и емоции.

При мен раждането мина трудно и мислех, че болката и негативизмът ми ще помня винаги, но реално не е така. В мига, когато родих, и видях една мъничка душичка, моята дъщеря, забравих за всичко, за последните месеци, в които се чувствах като мечок, за контракциите, за мъките, за трудностите, за всичко. Светът ми се обърна наопаки, в нещо красиво.

Прекрасно е да видиш грейналото с усмивка личице. Прекрасно е да усетиш как едно мъниче се гушва в теб. Прекрасно е, когато заспи в прегръдките ти и се протегне сладко след като се е наспала. Прекрасно е дори, когато чуеш едно доволно примляскване, след като се е нахранила и после се отпусне на рамото ти с леко уригване.

Има моменти, в които сърцето ти се свива както никога преди, когато чуеш плачът на детето си при поставянето на ваксината, при коликите, при някаква нейна уплаха, но тогава просто гушваш мъничето и усещаш как сърчицето му се успокоява, как поставя глава на рамото ти, затихва и те дарява с цялото си доверие.

Прекрасно е да си майка и да видиш първата усмивка, първо протягане на ръчичките, да чуеш първото гукане и първите опити да ти отговаря с различни гукания и звуци, та дори и опитите да пее...

Аз определено знам, че това усещане е неповторимо. Тепърва трябва да видя и първите й пропълзявания, стъпки, да чуя първите и думички, песнички, стихчета. Да видя как расте и се изгражда като характер, като личност, е нещо незаменимо.

Не може да се опише какво е да си майка – може само да се усети