Святост е да бъдеш майка

Преди седем години станах майка за първи път. Още не осъзнавах какво точно се случва и какво ще се случи – бях твърде млада може би. Родих нормално с много страх своята дъщеря Ванеса. Тя беше едно пухкаво бебе, което неистово приличаше на баща си – доказателството за детската ми и все още истинска любов. Отгледах я почти сама, дарихме я с любов и с щастливи и безгрижни детски дни. След 4 години забременях отново по мое желание. Отново всичко беше нормално. Родих още по-голямо и пухкаво бебе – пак момиченце – Кристел, което най-много приличаше на кака си. Отгледах я пак сама, но вече и с помощта на “кака”.

Днес се събуждам до две прекрасни деца, вечер лягам и целувам две бузки, казвам “лека нощ” на две мои прекрасни създания. С удоволствие слушам как се карат, как си играят, с удоволствие ходим там, където поискат, с трепет изживявам всяко ново нещо за тях – детска ясла, детска градина, а тази година и “първият учебен ден”. С болка и с “кълбо” в стомаха преминават дните, в които са болни. Но всичко минава и хубавите моменти са все пак повече от лошите. Но и хубави и лоши, щом сме заедно – аз и двете ми слънчица – всичко е ПРЕКРАСНО!

Преминах два пъти през първите крачки, първите зъбки, първите думи, всичкото “първо”. И осъзнах едно нещо – няма нищо по-велико и свято от това всяка жена да бъде майка. Пожелавам на всички жени да усетят това прекрасно и свято чувство. Това е нещото, което се случва веднъж в живота – понякога и повече пъти, и изпитваш нещо странно – удовлетворение от себе си, святост и силна болка от радостта. Странно нещо е животът, но колкото и труден и странен да бъде, всичко се върти и всичко започва от “майката” – “светицата свята”.

Рано се сблъсках с това “да бъдеш свята , да бъдеш майка”, но нито за миг не съжалявам. Колкото и да е трудно – не се предавам. Спасяват ме два погледа, две усмивки, две по две топли и малки ръчички и две силни и безкрайно истински “ОБИЧАМ ТЕ , МАМО”. Гордея се с тях и се чувствам най-щастливата из цялата Вселена.