Майчинството е велико училище

Майчинството е велико училище: училище, в което научаваш най-ценните човешки закони, тези на любовта, на себеотдаването, на посвещението. Майчинството учи, че няма нищо по-ценно на този свят, от това малко същество, което маха своите розови ръчички, следи с грейнали очички всяко твое движение, гука радостно при твоя поява, и то – това дете, тази част от теб осмисля и преобръща от корен живота ти. Нищо до появата му не е било така, както след като се е появило то, защото от сутрин до вечер и от вечер до сутрин мислите ти са насочени към него, нещата, които вършиш са съобразени с него.

Споделям всичко това с вас от личен опит. Вече две години и три месеца моята малка и прекрасна дъщеря Ива определя живота ми. Още в родилния дом, на 3-я ден от нейното раждане, в момента, в който я видях, аз знаех, че това малко беззащитно вързопче се нуждае изцяло от мен и всичко от тук нататък ще бъде посветено изцяло на него. Тя преобърна живота ни от корен. В момента нито аз, нито баща й можем да си представим какво е било преди тя да се появи. Какво сме правили в дългите зимни вечери? Как сме ходили на почивка без нея? Как сме търпели тишината в дома ни? И въпреки, че сега има моменти, в които искаме малко тишина, не можем да си помислим, че тя няма да е до нас поне един ден; че няма да има кой да ни преследва с въпроси и питащи очички; че няма да има кой да те подканва да играеш с него; да се гушкате и цункате.

Малката Ива ни научи, че любовта и себеотдаването са най-важните чувства и закони в човешкия живот; че няма нещо по-ценно от това да се грижиш за едно малко същество, което може да осмисли всеки един твой ден само с една усмивка, с една дума, с милувката на малката си ръчичка и с думичките “ Бичам мама и тати!”

И сега, когато съм на работа, един поглед към нейните снимки стоящи на бюрото ми, могат да ми дадат сили да превъзмогна напрежението и да не обръщам внимание на малките сиви неща, които тровят ежедневието ни, защото нищо не си струва труда и усилията, освен нейното добруване и щастливо детство. Най-хубавият момент от деня ми е, когато се прибера от работа и с отварянето на вратата чувам думичките “ Мама доди, Ива цука, мама!” Повярвайте ми, колкото и да си уморен, тези думички, протегнатите детски ръчички, грейналото от радост личице премахват като с магическа пръчица умората и си казваш “ Струвало си е да мине този ден, за да дойде този миг.”

Майчинството е велико училище, което не свършва цял живот и в което всеки един ден ти дава един нов урок – урок по човечност, доброта, любов, признателност, себеотдаване. А “ шестиците” ги пишат нашите мънички същества, чрез простите, но велики думички: “мама”, “тати”, “бичам”, “гушай”, “милям”, “цукай”…