Снимка: Reuters
Кой родител не иска детето му да жъне успехи в училище. У нас това се изразява в бележник, пълен с шестици и тук-там някоя петица за цвят. Понякога оценките се превръщат в постоянна тема за разговор, в повод за награди и наказания.
Какво да кажат майките и бащите на децата, които са далеч от определението „отличен ученик“. Всяко дете има своите възможности и интереси. Знаем, че много от успелите личности в наше време са били посредствени ученици. Тогава трябва ли да се караме за ниски оценки и да стигаме дори до физически наказания?
В края на първия срок е твърде късно да се карате за ниския успех на ученика ви. Ролята на родителите е да наглеждат, насърчават, подкрепят с каквото могат напредването на детето в трудната наука. И това се прави още от 16 септември. В противен случай се примирете, че и вие имате заслуга за слабите резултати.
Далеч по-важно от шестиците и петиците е да научите детето си на интерес към самия процес на учене. Поговорката „Учи мама, за да не работиш“ вече не е актуална. При всички случай работиш здраво.
Учене през целия живот – това е мото на днешното време. Ако детето вижда, че мама и тате, баба и дядо четат книги и обсъждат актуални обществени въпроси – това е най-добрият домашен урок по любов към знанието. Науката и технологиите се развиват с толкова бясно темпо, че не можем да си позволим да изоставаме от предишното поколение.
Неформално образование – не е сериозно да прехвърляме цялата отговорност по образованието на училището и учителите. Ученето започва от първия ден на бебето у дома: с елементарните битови навици, майчините приказки и песни, с посещенията на куклен театър и изложби, когато детето порасне. Така се изгражда любов към научаване на новото.
Ето и няколко общи правила за родителите на деца-ученици:
Всички знаем, че оценката е много относително понятие – децата преписват, подсказват, налучкват или имат късмет да ги изпитат точно на въпроса, който знаят. Разбира се, няма да омаловажаваме ролята на добрия учител и добрия ученик – единият преподава интересно, а другият учи с интерес.
Така че в училище има място за всеки – и за по-слабия и за по-силния ученик. А работата на родители и учители е заедно да намерят най-добрия подход към всеки, така че да излезе максимално подготвен – с любов към науката и към живота изобщо.