Зависимостта на децата от вещи

Обикновено родителите са тези, които подтикват детето да се пристрасти към някоя вещ, обикновено плюшена играчка. Още от бебе те започват да носят навсякъде предпочитаната играчка. И тя малко по малко става неразривна част от света на детето – заспива с любимата плюшена играчка, води я на пазар, на море… навсякъде. И няма нищо лошо, докато не се появи проблем – играчката е загубена, повредена или вече неуместна. Любимата играчка вече не е просто вещ, а е натоварена с много по-голяма емоционална стойност. И е добре това да се запази, но не и детето да стане зависимо от тази връзка.

Но не във всяка детска градина ще разрешат всяко дете да си носи големия мечок. А и да разрешат, след като всеки иска да го пипне и преживее някоя детска караница, мечо може да остане без крак или без ръка, а това си е истинска трагедия.

Свързани статии

Стандарт за играчки за деца до 3-годишна възраст

Две еднакви плюшени играчки гарантират щастливо бебе

Плюшени играчки и грижи за тях

Какво да направим?

Родителите малко по малко е добре да въвеждат и други любими играчки, за да се избегне синдромът на единствеността. Просто предложете на детето днес на разходката вместо да взема вече поизтърканото любимо мече, например да вземе току-що подареното зайче. И другите играчки искат да видят катерушките и люлките. И другите искат да се повозят на шейничката. Все пак не трябва да бъдем егоисти. Така детето, ако има повече любими играчки няма да се стресира, ако някога забрави единствената. А съвременният свят поне това позволява – децата да имат повече от една играчка. Минало е времето, когато децата са изкарвали детството си само с една кукла и едно дървено влакче. Да не говорим, че много от прабабите ни никога не са имали кукли, освен такива направени от слама и парцали.

Твърди се, че многото играчки правят по-умни децата и трябва да ги обграждаме с възможно най-много, но честно казано започвам да се съмнявам в този съвет и ми се струва, че е само рекламна политика. Имайки само една играчка децата стават зависими от нея, но имайки и прекалено много те престават да ги ценят и забавлението за много от тях се превръща в това аз ще чупя, мама ще купува.

Затова може би трябва да намерим златната среда и да се стремим да научим децата да не бъдат зависими от вещи в този свят на еднократната употреба, но и да не изхвърлят всичко като носни кърпички.