Нормално ли е да обичам едното си дете повече от другото?

Жените с две и повече деца често се притесняват, че привързаността им към тях е различна. Към някое майката може да чувства по-голямо разположение, а другото да го усеща като не толкова любимо.

Психолозите успокояват, че е нормално да изпитваме различна обич към децата си. Основната причина е това, че ги раждаме в различни периоди от живота си – на различна възраст, когато имаме различни приоритети. Почти винаги с годините поумняваме, ставаме по-спокойни или напротив – заради житейски проблеми ставаме сприхави и нетърпеливи.

Първия път може да гледаме бебе и да завършваме университет едновременно, а втория път – да гоним кариера и да дундуркаме второто си дете. Житейските ни препятствия също са различни, може да се появи проблем с жилището или с болни родители, които да ангажират част от майчиното ни време.

Понякога дори самите деца ревнуват: „Ти обичаш Митко повече от мен“. Това автоматически поражда у майката чувство на вина. „Истина ли е? Нима съм лоша майка?“.

Любовта е трудно уловимо чувство. Няма как да се измери нито количеството й, нито силата й. Много често децата измерват любовта на родителите си с подаръците, които им правят. Това поне можем да се опитаме да направим – да изравним финансовото измерение на любовта.

Но най-важното е да помним, че в отношението си към детето влагаме част от себе си и да не спираме да повтаряме и да показваме на всичките си деца, че ги обичаме.