Снимка: sxc.hu
Детските приказки не винаги са весели. В тях има страх, коварство, лицемерие, несправедливост, завист, лъжа, омраза, предателство, страдание и смърт. И така трябва да бъде, защото те са метафора за самия живот, а той е като черно-бяла броеница от щастие и нещастие, а доброто побеждава, но си има цена.
Децата треперят от страшните приказки от 2-3 до 5-6-годишна възраст. Сред класическите страшни приказки са „Червената шапчица“, „Вълкът и седемте козлета“, „Грозното пате“, „Пепеляшка“, „Майчина сълза“, „Малката кибритопродавачка“, „Хензел и Гретел“ и много други.
Детските психолози са на мнение, че не бива да щадим децата от лошото в живота и не трябва да ги възпитаваме в стерилен свят и да им слагаме розови очила, които да не свалят, докато не пораснат.
Каква е ползата от страшните приказки?
1. Приказките помагат на детето да разбере, че светът е сложен и противоречив, че хората са различни – добри и лоши, че животът е пълен с трудности, които трябва да преодоляваме, а не да се отчайваме от тях.
2. Злите хора може да се престорят на добри, затова не трябва да бързаме да се доверяваме на непознати. Вместо това трябва да разпитаме за тях и така да ги опознаем.
3. Понякога злите хора правят добро, а добрите хора не вършат само добри постъпки.
4. Да се вслушваме в съветите на по-възрастните и по-мъдрите хора.
5. Всеки човек е отговорен за последствията от делата си.
6. Няма неразкрита тайна. Всяко тайно нещо рано или късно излиза наяве.
7. Всяко препятствие е безценен опит. Неуспехът не означава да се предадем, а да опитаме отново и отново, докато успеем.
8. Ако помогнеш на човек в беда, в бъдеще той може също да ти помогне.
9. Поставената цел се постига с ум, трудолюбие, изобретателност, смелост, упоритост.
10. Но най-важният извод, до който трябва да стигне детето е, че въпреки злините в живота има място и за радост, щастие, любов и приятелство.
Разбира се, детето няма да стигне само до изводите, затова е задължително мама и татко, баба и дядо да обяснят мотивите на героите и да изведат поуката. И не губете търпение, че детето ви иска да му четете една и съща приказка отново и отново – нали знаете, че повторението е майка на знанието.
Следва продължение: Как да направим така, че детето да не се страхува от страшните приказки.