Защо децата проговарят все по-късно?

Ако си имаме малко човече в къщи, то ни очакват големи радости. Хората мечтаят за какви ли не постижения, но когато си имаме бебе осъзнаваме, че няма по-голяма радост от това да видиш това малко човече да прави първите си стъпки или да изговаря първата си дума.

Мечтаем си, разбира се, първата дума на нашия мъник да е „мама“. Само че децата не са папагали и ще ви изненадат. Първата дума, която кажат ясно, може да е съвсем, съвсем различна от тези, които ежедневно до безкрайност му повтаряте.

Тези, които вече имат поотраснали деца, дали помнят коя беше първата дума на детето?
Ето защо са полезни бебешките дневници и много добре правят онези майки, които редовно си ги попълват, лепят първи снимки, прилагат първо кичурче и т. н. все мили и хубави спомени. Сигурно са обект на присмех, но пък наистина оставят едно невероятно мило историческо богатство за своето дете. След време ще си гледат дневниците и ще си спомнят с умиление, а децата ще казват „наистина ли това съм казал?“, „Наистина ли това съм го направил на 2 години?“

Кога детето ще проговори? Това е строго индивидуално, но за нормално се смята между 8 месечна възраст и 3 годинки. Все пак всяко дете живее в различна среда, има различна генетична даденост и има свои темпове за развитие.
Майките разбира се искаме всичко да върви по план... да проходи по-бързо, да проговори по-бързо и тогава си отдъхваме и си казваме – всичко е наред...

Странно, но факт – напоследък децата проговарят все по-късно. И разбира се майките все повече се притесняват. Една от причините е прекалено многото информация – много звуци (телевизия, радио, компютри, игри...), прекалено много картини, прекалено много хора... а нервната система на бебетата е крехка. Трудно могат да обработят толкова много информация. И все повече бебета вървят по стъпките на билингвистите и трилингвистите, въпреки че всички у дома говорят само един език. Известно е, че когато около децата се говори на различни езици, те проговарят много по-трудно и много по-трудно се научават да разграничават езиците един от друг. Но явно в момента, в който им хванат цаката говорят безупречно на два или три езика без проблем.
Но дотогава, какво ли е в малките им главици? Учените си умират от любопитство да узнаят.

Свързани статии

Кога и как проговаря бебето

Трябва ли ви речник, за да разбирате бебето

Трудният избор - баба или детегледачка

Преди време на децата им е било много по-лесно да проговорят, защото не са били заливани с толкова много образи и картини – само мама, няколко играчки, татко и каквито роднини се намират наоколо... Интересните занимания за бебета не са били толкова много... а днешните още от няколкомесечни започват да ходят на масаж за бебета, на английски за бебета, на плуване за бебета, на каквото са се сетили, че е полезно и може да се прави бизнес от това и да добавят след него бебета и деца... всичко. И като добавим техниката у дома, на която работят домашните и с която се забавляват и е съвсем нормално бебето да се научи да борави първо с дистанционното, а след това да се научи да говори.

Да не започваме и темата, че в днешно време хората си говорят много по-малко един с друг и много повече обръщат внимание на телевизора и компютъра.
И много родители се осланят на бавачката телевизор да бави малкото дете и да го занимава, докато те вършат нещо друго неотложно.

Така че, ако ние говорим по-малко един с друг и по-малко говорим на бебето, то защо да очакваме то да проговори по-бързо.
И ако искаме бебето ни да проговори по-бързо е добре ние да му говорим по-бавно и повече. Добре е да изговаряме думите ясно, правилно, без да мяукаме, да се лигавим и да говорим на развален бебешки. Нали идеята е то да подражава на нас, а не ние на него?

(Снимка: Sxc.hu)

Бебетата без друго комуникират с околните и без думи – с плач, с гушкане, с мимики... и ако и ние останем на това ниво, детето няма да счита за нужно да минава на следващото – нали и без друго мама ме разбира – храни ме, облича ме, смеем се заедно, защо изобщо да се мъча да разговарям. Може би децата са от малки философи и много добре знаят, че многото думи размиват смисъла и затова искат по-дълго време да са правилно разбирани и правилно обичани. Който не може да те разбере без думи, едва ли ще те разбере и когато му говориш с много думи.
Е, това си е една истинска бебешка мъдрост в действие.

Педиатрите обаче си имат норми и нашите мъничета трябва да влязат в тях. За нормално се смята, ако детето на година и половина произнася няколко думи и може да ги свързва в словосъчетания. След две години речниковият запас на детето трябва вече да е над 50-70 думи и да може свободно да си служи с тях. А след третата година вече трябва да говори нормално и да обогатява речниковия си запас.

Как може да помогнете на детето да проговори по-бързо:

Говорете си с детето – може да изглежда, че си говорите сами, но детето ви чува. Едно, че се успокоява от вашия глас като знае, че сте наблизо и когато чува, че сте спокойна и то е спокойно. А и невероятно предимство е – уж говорите на детето, но знаете, че и всички останали в автобуса или на опашката в магазина ви чуват, да изразите мнението си гласно – „Например: Сега някой ще ни отстъпи място... или сигурно ще минем по-бързо на опашката, защото винаги пускат бебетата да минат най-отпред“... но много внимавайте да не взривите някоя инфарктна ситуация с такъв уж невинен разговор. Ах, тази леля колко е дебела или някой татко може да го чуете да казва „Виж, каква готина кака.“ Особено мило е татко да води такъв разговор с 9 месечния си син и да сипе комплименти по ваш адрес.

Четете книжки на бебето. Може да е една и съща кратка приказка – с малко думи, но за детския мозък това е полезно, колкото и да ви е скучно на вас.

Назовавайте му всяко нещо. Примерно минавате покрай куче... Това е класически пример. Ако сте виждали например баба с внуче първото нещо, което ще чуете в такава ситуация е – Виж баба едно бау-бау, след малко виж баба едно мяу-мяу. И е нормално след това детето като види куче или коте да казва – бау-бау и мяу-мяу... може би след това му трябва време да осъзнае, че наименованието на бау-бау е всъщност куче.

И така играейки заедно и общувайки неусетно ще си имате един умен събеседник. Нали това е най-важното за майките – да си отгледат някого, който най-накрая да ги разбира истински и да ги обича истински!