Снимка: Sxc.hu
Като деца много от нас са чували от родителите си какви ли не думи. Много от тези думи и изрази са ни радвали, други са ни съпоставяли с връстниците ни, а за значението на трети сме разбирали чак когато вече сме станали възрастни. Някои от нас са родители, и често когато разговаряме с по-малките членове на семейството, не осъзнаваме, че думите, които изричаме са тези от нашето детство.
Тези думи играят огромна роля във възпитанието и изграждането на децата като личности. Дали ще бъде смело нашето дете, дали ще отстоява позициите си, дали ще е пробивно, креативно и амбициозно и други. Всичко, което сме чували като деца от нашите родители е дало отражение върху самите нас.
Затова нека си припомним някои от тях, които не бива да казваме на децата ни.
„Каква е тази физиономия?“
Детето очевидно има проблем или нещо го тревожи. Ако знаете какво е то, поговорете с него. Ако не постигнете някакво решение, просто го оставете малко да се поцупи. Не само възрастните имат право да се сърдят.
„Аз ще ти намажа филията за сандвича, ти не можеш.“
Никога не казвайте на детето, че не може да направи нещо. Да, със сигурност го правите, за да не нацапа или да не се нарани. Но до кога ще мажете филии? Покажете му, обяснете, че трябва да е внимателно. Колкото по-често детето чува, че не може да направи нещо, толкова по-неуверено в себе си расте.
„Твоята съученичка има отлична оценка, а ти не.“
Никога по никакъв повод не сравнявайте детето ви с другите. Всеки е добър в нещо. Децата са различни и лесно раними. Често възрастни, които са чували тези думи като деца, подлагат под съмнение възможностите си. Сравняват се с колеги, приятели, когато създават връзка, винаги се питат „другият по-добър ли е бил от мен?“.
Обидни думи
Когато сме ядосани на детето, се случва да ги изречем, а не бива.
Думите, които си разменяме по време на семейните скандали
Не е възпитателно децата да стават жертва на нашите слаби моменти в брака. Те страдат. И когато създават свое семейство повтарят същата грешка, решават семейните проблеми пред техните деца.
„Ще ти купя колело, ама друг път“
Класика. Не го лъжете. То ще чака, то разбира, че вие не си държите на думата. Как да ви вярва и как да не лъже?
Заплахи
„Ако изкараш пак слаба оценка, повече няма да играеш на компютъра!“
Дали компютърът има вина за слабата оценка? Така детето се учи да крие неща от вас. Страхува се от последствията, затваря се в себе си.