Снимка: Shc.hu
Преди темата беше актуална само за момичешките майки, сега вече и онези, които имат момчета започва да им минава тази мисъл – кога или по-скоро докога да не пробиваме ушите и какви аргументи да дадем в полза за пробиването или против пробиването.
Но понеже пробиването на носове, пъпчета и каквото още може да се пробие е доста по-сложна тема, нека като начало обсъдим класиката в жанра – ушичките. И то на момиченцата и момите.
Всяка майка, която има момиченце започва да го вижда като малка принцеса с прекрасни накити. И може би това е най-вече водещото желание, което кара роднините на момиченца да му пробият ушите на възможно най-малка възраст.
Все пак е редно и двамата родители да са на едно мнение по въпроса с пробиването на ушите, за да не се стига до ненужни спорове и скандали.
Кога най-рано обаче е добре да извършим този свещен акт?
Редно е бебето да е навършило поне 2 месеца. Трябва да се спази важното изискване ушите да не се мокрят поне 2 дни, за да не се възпалят.
Бебетата лесно понасят тази процедура и нямат неприятни спомени. Като пораснат, ако толкова не харесват надупчените си уши могат да ги оставят да зараснат.
Според мен, същото важи и за недупченето на ушите. Като пораснат, ако толкова много искат да имат дупки на ушите могат сами да изберат да си ги продупчат.
И то не само на едно място. Старата мъдрост „Търпи баби за хубост” понякога ни кара да надупчим ушите си като решетка.
Поне дупченето на уши е нещо безобидно и почти безболезнено. Не е ли по-добре да оставите избора на самите момичета? Така или иначе във времето се налага толкова пъти за толкова много неща да казвате „Не” и да изглеждате лошата. Ето едно нещо, което след малко уговорки може великодушно да кажете „Да” и да върнете баланса. Така че не е зле да помислите върху идеята да имате скрит коз в ръкава си. Помислете и за други подобни, ще ви трябват.
Независимо на каква възраст решите да продупчите ушите на детето си или пък вашите собствени, едно е важно - да отидем при квалифициран специалист.
Някои може би ще се изсмеят на този съвет, спомняйки си как баба им е пробила ушите с игла за шиене, малко ракийка, малко огън, боц и връзват едно конче.
Е, да, ама едновремешните баби може би са били наясно с анатомията на ушната мида и не са ставали грешки, както в днешните козметични центрове. Трябва да се нацели точно улеят, в който няма кръвоносни съдове и нерви.
Какви са рисковете?
Колкото и да не ви се вярва – големи. Ако се продупчи извън безопасния улей може да се засегне центъра на зрението, дишането, двигателната активност и т.н.. Смята се, че 7 е максимумът обици, които могат да се поставят, без да се навреди. Но въпросът е не толкова колко, а къде са дупките.
Ако поставяте обици на малко дете трябва да внимавате изключително много и да придържате главата му, така че да не я мръдне в решителния момент и дупката да се окаже не там, където трябва.
Не бива да се притеснявате - пистолетите, с които поставят обици са направени така, че колкото и да си некадърен винаги да улучваш целта, така че не би трябвало да има непоправими поражения.