Обичам те! Мама

От малки – мама ни оставяше писма –бележки, за да контролира, да възпитава и да показва, че ни обича, колкото най-добрите майки на света. Оставяше бележки, които подписваше : “Обичам те!Мама.” Когато се научих да чета, започнах да намирам едни малки цветни бележки с този подпис.

В моето малко човешко съзнание те подействаха като златното ключе на Буратино, за да се отприщва и в мен голямата всеопрощаваща човешка обич. Намирах ги до закуската си, до малката си детска обувка, до ученическата чанта, до прилежно сгънатите за деня дрешки, оставени на малкото столче, измайсторено от дядо Антон.

Те ми действаха така, все едно, че тя е до мен, а когато ги пипнех, все едно, че ме докосваше с вълшебната пръчка с ръка. Чрез тия бележки, тъй като мама беше много заета, аз започнах здраво да си стъпвам на крачетата, сама да мия съдовете, без да ги изтървавам, да прахосмукачквам, успешно да тръгна на художествена гимнастика, после на френски, немски и английски, а накрая на цигулка и на виола, да участвам в конкурси и олимпиади. И да стана лекар по душите, тоест психиатър – психотерапевт, след безброй тежки изпити. Постепенно от малко зелено крехко дръвче пораснах и се превърнах в стабилно голямо дърво, здраво пуснало корени в земята, знаещо откъде идва и къде отива и така отгледано, че да дава подкрепа на нуждаещите се хора. Аз и до ден днешен пазя тези прегънати малки хартийки, които украсяваха саксиите с хризантемите, за да ги полея и масичката в хола, за да я избърша и вратата към терасата, за да я затворя, за да не влиза прах. Мама Цветана, която беше много начетена и страшно умна, винаги вметваше по нещо много възвишено и философско и така системно захранваше детския ми мозък.

Ето част от посланията й към мен :

Обичам те безкрайно, но очаквам и ти да ми отговориш със същото!

Благодаря, че изми чиниите и че си написа домашните!

Имаш четворка по физкултура – не си ли хапваш повечко?

Чорапите ти очакват да бъдат изпрани…

Ако закъснея довечера, не забравяй да си измиеш зъбите!

Малко ти трябва, за да си супер дете!

Татко ти е в командировка – не си играй с пишещата му машина!

Ела да ме посрещнеш тази вечер заради пазарските чанти…

Мисля, че ти порасна страшно много тази година!

Аз не мисля, че бих се справила за това гости без теб!

Момиченце, корделата ти е в кутията на Писан!

Аз страшно се гордея с теб след снощната родителска среща!

Или : Обичам те!Мама.

Листчетата с този подпис изпълват една старовремска пирографирана кутия, подарена ми от кръстницата леля Анастасия. Когато я отворя, имам чувството, че с пръстите си докосвам вълшебното ковчеже от приказките и оттам излизат едни малки бисерчета обич, стоплящи човешкото ми сърце, припомнящи ми детството, когато търсех ключето за света. След като затворя кутията, аз усещам как силата ми се увеличава и написвам поредната си бележка към моето дете, подписана с “Обичам те!Мама” и добавям “Много!”