Задавам си за пореден път въпроса- искам ли и приятно ли ми е да ми обърнат малко по-специално внимание на този ден? Да ме поглези мъжът ми, та макар и с дежурното цвете, дъщеря ми с прическа, която знае, че много харесвам или нещо, което обичам, а тя обикновено не харесва.
И си отговарям- ДА!
Нека го има, та макар и само за равносметката, която без да искаме, дори си правим на този ден.
А на всички онези, които отричат деня на влюбените, деня на майката, на християнското семейство и пр. под предлог, че винаги трябва да сме влюбени, уважавани като жени и т.н. ще им кажа, че вероятно са самотни, егоистични и ексцентрични!
През всички тези години, през които съм МАМА се опитвам особено а този ден да си дам сметка какво означава това? И вече знам: МАМА=отговорност. Много е лесно да се каже МАМА=любов. Да, но това е даденост, която едва ли някой би оспорил. Много, много по-важно е да се изправиш в лице с проблема “БЕБЕ” например. Освен да е нахранено и сухо, на него трябва да му се говори, пее, да си играеш. С две думи да си общувате, ако искаш да имаш слънчево и спокойно дете в бъдеще. А знаете ли какво е да общуваш с бебе в ежедневие изпълнено с всичко друго, но не и с време?
Това е отговорността на МАМА!
Ами проблемът “ПЪРВОКЛАСНИК”? Как да съм по-добра, по-хубава и по-умна от любимата учителка? Нея самата да уверявам, че детето ми е най-доброто, най-хубавото и най-умното и то в ежедневие, в което предимно изграждаш навиците за измитите зъби, сменените чорапки, подредената стая? А шефът ти все намира допълнителна работа.
Това е отговорността на МАМА!
А проблемът “ТИЙНЕЙДЖЪР”, който те обсебва по 24 часа с настроения, менящи се като мартенското време? “Тънката червена линия” между това да си приятел и родител едновременно, за да не изпуснеш юздите? И то в ежедневие, в което собственото ти тяло започва да ти изневерява, да не говорим за духът ти.
Това е отговорността на МАМА!
А проблемът “АБИТУРИЕНТ”? Измъчващият ме въпрос: “ Създадох ли, възпитах ли “поне едно добро същество” , което да обича живота, хората и земята си?
Това е отговорността на МАМА!
И ако това мое добро същество един ден създаде поне още едно добро същество, значи съм успяла!