Проблемите с яслата и детската градина

„Искам да си отида у дома. Искам при мама.“

Тези думи повтаряше малката Лора на баба си, която я държеше здраво за ръка и я теглеше напред към детската й ясла. Явно беше, че тя не искаше да ходи там. Никой не можеше да я убеди, че в яслата е хубаво, че там ще намери много приятели, интересни играчки, ще научи много неща, че майка й и баща й трябва да работят, за да печелят пари и купуват храна, дрехи, играчки.

Този случай ми напомни за тригодишния Станимир през 70-те години, когато майка му, учителка в неговата детска градина, го оставяше сутрин в групата му и на обяд отиваше на работа. Макар и да не беше задължителна детската градина, щом детето беше записано, настояваше се майката да осигурява всеки ден целодневно присъствие на малчугана, а не само когато е на работа. Никой не се съобразяваше с нейното мнение за това кое е най-доброто за детето й. Освен това не беше разрешено то да бъде в нейната група, за да не се разглезвало.

Станимир ревеше сутрин сърцераздирателно, риташе учителката си, опитваше се да избяга и крещеше: „ Искам да бъда с мама. Тя е у дома сега.“ А един ден нарече „глупачка“една учителка, която се опитваше да го убеди в предимствата на детската градина и вечерта баща му трябваше да влезе в спор с оскърбената жена за възпитанието в тази ранна възраст. Когато майката на Станимир беше на работа, той отваряше вратата на групата си в очакване да я види от съседната стая и викаше: „Мамо, искам при тебе да дойда! Ела да ме вземеш! Моля те!“

Лора скоро започна да посещава детската ясла, а Станимир беше отглеждан от майка си три години у дома и въпреки, че посещаваше детската градина, в която работеше майка му, не искаше да се раздели със своето семейство.

Как ще обясним това поведение на децата?

В ранната си възраст те са твърде чувствителни. У тях е заложено да бъдат емоционално привързани към своите родители, особено към майката. Затова децата не искат да се разделят с най-близките, с приятното време, прекарано заедно и е нормално да плачат, да ритат, когато ги водят в детската ясла или детската градина, някои стоят мълчаливо на столчетата и не общуват. Малчуганите искат да бъдат близо до своите родители, да чувстват, че са приети, силни и сигурни в техните прегръдки.

Има деца, които бързо се приобщават към новата среда, общителни са и изглежда, че се чувстват добре сред своите връстници, с възрастните. В същото време обаче те усещат една празнина – техните емоционални нужди не са задоволени и започват да буйстват, да дразнят другите, искат да привлекат вниманието върху себе си. В заобикалящата ги среда извън семейството, без закрилата на майка си те се чувстват несигурни и имат нужда от повече внимание, разбиране, безусловна любов и ласки.

Поради ранното си откъсване от семейната среда и продължителния престой в детското заведение, малките момичета и момчета имат по-малко време за общуване със своята майка. Попаднали под натиска на своите връстници в една враждебна за тях среда, с риск понякога за здравето и емоционалното им развитие, те още не са способни да овладеят безпокойствието си, да устояват на стреса, да се справят с трудностите сами, т. е., нямат нужната емоционална зрялост. Това отдалечаване за дълго време от майката води до апатичност, враждебност към другите, несигурност, до асоциално поведение.

Според проучване на Световната здравна организация (СЗО) всяко пето дете изпада в депресия. Наистина, причините за нея са различни (телевизията, компютърните игри, интернет, наследствеността, насилието, раздяла на родителите...), но отделянето от семейната среда още от 2-3-годишна възраст и продължителното престояване в детска ясла или градина също оказва своето въздействие върху чувствата.

Данните от изследванията на американския правителствен Национален институт по детско здравеопазване и човешко развитие (НИДЗЧР) показват, че има връзка между преживяванията на децата в забавачката и тяхното по-късно развитие. Когато има стабилна привързаност между майката и детето на 1 г. и 3 м., това влияе върху неговите взаимоотношения по-нататък и води до положително емоционално и фокусирано общуване между майката и детето на 2 години, а на 3 г. се наблюдават по-малко поведенчески проблеми и проблеми във взаимоотношенията с родителите.

Ако в съвсем ранна възраст децата се оставят на грижите на детските заведения, това води до по-слабо развито майчино чувство, особено ако майката е по-малко чувствителна към нуждите на детето, освен това привързаността към майката от страна на детето вече не е толкова силна. Децата, прекарали по-голяма част от времето в детската ясла, са три пъти по-склонни към проблемно поведение в детската градина от тези, които са отглеждани от майките си. Според д-р Джей Белски, един от участниците в изследването, децата, прекарали повече от тридесет часа седмично в яслите, „са много по-капризни, непокорни, агресивни. В по-висока степен са склонни да се бият, да проявяват подлост и жестокост, да малтретират връстниците си, да говорят прекалено много и да очакват незабавно удовлетворение на желанията си“.

Изследванията показват още, че при „дълги, продължителни“ часове на забавачка/детска градина се повишава проблемното поведение – това са „прекомерната нужда от внимание“, „инатене и настояване“, „неслушане/незачитане“ и „агресия“.

Децата, които прекарват повече време в забавачката, са по-агресивни във взаимоотношенията си. Проблемното поведение във всяка възраст е резултат на количеството време, прекарано в отсъствие на майката.

Освен това изследванията на АИДЗЧ показват, че децата, които се отглеждат от родителите си, имат по-малко проблеми с поведението, по-висока социална компетентност, по-развити езикови умения и по-добра подготовка за училище.

Друго изследване на Шварц и колеги преди повече от 35 г. доказва, че децата, отглеждани в забавачки, са „физически и вербално по-агресивни от своите връстници, отглеждани в къщи“. При тях има повече случаи на проблемно поведение, разстройване, чувство на отхвърляне.

От тези данни става ясно, че са неразумни схващанията на образователни експерти и специалисти у нас, че децата се развиват по-добре в детските градини, където можели да се социализират, да общуват с много връстници, да се занимават с различни дейности, че въвеждането на задължителна ранна предучилищна подготовка ще повлияе по-нататък върху повишаване успеваемостта в училище, ще намали агресията, отпадането от училище.

Каквито и финансови средства да се отпускат, каквито и качествени програми да се въведат в държавните детски заведения, няма ли конкуренция, която може да мотивира учителите към по-качествена работа, проблемите ще си останат нерешени, а това ще даде отражение върху по-нататъшното развитие на децата. Освен това образованието трябва да е задължително, но родителите да бъдат свободни да избират формата на образование, да им се даде възможност да отглеждат, възпитават и обучават децата си според своите възгледи и убеждения, както е по редица международни документи за човешките права. И това тяхно право трябва да бъде уважено от държавата.

Според проучването на „Пъблик адженда“ 70% от майките с деца под 5-годишна възраст искат да напуснат работа, 71% смятат, че яслата е възможна само в краен случай, 70% предпочитат един от родителите да си остане в къщи, а 14% предпочитат двамата родители да работят на смени.

Държавната детска градина се явява като алтернативна форма на предучилищното образование, но не и единствена форма; като социална услуга, която много родители избират, защото са заети. Много майки, макар и да желаят да останат в къщи, за да се грижат за детето си, са принудени да работят поради финансов недоимък и да поверят детето си на грижите на държавната институция, някои предпочитат да се реализират професионално, но има и такива, които не знаят какво да правят у дома със своите малчугани по цял ден и предпочитат да ги изпратят в детско заведение. Детската градина е необходима за тях. В нея работят достатъчно всеотдайни педагози, които отдават всичко от себе си за доброто на децата. Но не може да се отнема правото на майките, които желаят да останат в къщи да се грижат за децата си да го направят.

Автор: Донка Недялкова