Когато детето получи страшна диагноза

Никой родител не иска да чуе, че детето му има хронично заболяване. Още повече ако то е дегенеративно или фатално. Това е най-големия страх на един родител и същевременно най-голямата болка. Узнаването на диагнозата е труден период, който поражда ужас, депресия, чувство на безсилие и отрицание. Как тогава да се справите?

Напълно нормално е да изпитвате гняв – към себе си, към партньора си, дори понякога към детето и целия свят. За да овладеете това състояние и за да сте от полза на детето ви, което е в нужда, трябва да приемете диагнозата колкото се може по-бързо. Едно изследване на майки на деца, болни от рак, сочат, че онези родители, които са съумели да приемат по-бързо страшната диагноза, са съсредоточени върху справянето с проблема, нивата на тревожност и депресия са значително по-ниски в сравнение с онези, които продължително време поддържат фазата на отричане.

Според проучванията обикновено майките имат регистрирани по-високи нива на стрес и загуба на контрол в сравнение с бащите. Това е така заради силния инстинктивен стремеж към тотално обгрижване на детето, само и само то да оздравее, характерен за майките. Проучванията показват, че онези родители, които съумяват да си създадат някакъв контрол върху ситуацията и болестта, успяват също и да редуцират нивата на стрес.

Това е от особено значение, тъй като високите нива на стрес и липса на контрол у родителите се отразява и на децата. Децата, диагностицирани с диабет тип I развиват депресивен синдром ако родителите им са със силна тревожност. Затова е препоръчително да се работи в посока на справяне с психическото безсилие, ако е необходимо и с помощта на специалист психолог.

Установяване връзка с детето или заздравяването на съществуващата такава е друг важен фактор при справянето с тежки здравословни проблеми. Обикновено при научаването на диагнозата родителите започват постепенно да премахват всички граници и забрани, които са съществували до момента. Позволяват на детето да стои до късно и да гледа телевизия, да похапва каквито лакомства му се приискат и когато му се приискат. Това е вредно както за детето, така и за цялото семейство.

Детето започва да се обърква, възможно е и болестта да бъде изпусната от разумните граници с неконтролираното поведение. Важно е да се запази статуквото такова, каквото е било преди научаването на диагнозата.

Свързани статии

Практични съвети, за да подобрите възпитателните си методи през новата година

Ценни съвети за мъжките майки

Проблем ли е нощното напикаване при децата?

Много родители не намират подходящи думи, с които да говорят с детето си за болестта. Трудно е, и затова трябва да сте сигурни, че използвате подходящи за възрастта думи и изрази. Детската психика е особено крехка и прекалено експресивната и пагубно звучаща лексика и мимика на лицето могат да се отразят изключително лошо върху детето. Не давайте много информация. Обяснявайте в разумни граници, спестете каквото е възможно да бъде спестено.

Помагайте на децата си като постоянно разговаряте с тях как се чувстват, какво изпитват, как ги приемат в училище. Помогнете им да се научат как да обясняват на околните за състоянието си така, че да не нараняват себе си, изговаряйки проблема.

Узнаването на страшна диагноза е винаги труден момент, изпълнен с гняв, безсилие и чувство на самота. Когато става дума за детето ви чувството е толкова разрушително, че човек иска да изземе цялата болка на детето върху себе си. Психическата сила в тези моменти е от особено значение.