Колко вредна е родителската свръхпротекция?

Всяка майка би желала да предпази детето си от разочарованията в живота. Майчината любов е безгранична, но при някои майки тя преминава границите на допустимото и те реагират свръхпротективно спрямо децата си. И не можем да ги обвиняваме – всичко, което правят, е от любов. Но кога е редно да се поразхлабят механизмите на закрилата?

Някои майки са склонни да вземат частен треньор на детето си, само и само да успее да влезе в училищния отбор по волейбол, или да водят борби вместо децата си, за да ги предпазят от ударите на разочарованието.

Разочарованието не е непременно лошо нещо. Всеки човек трябва да премине през тези процеси в детска възраст, за да изгради собствени механизми за преодоляване на препятствието и стремеж към преминаване на следващото. Редно е родителите да се научат кога е добре да оставят детето да вземе само решение, да се поучи от грешката си и да знае как се водят борби.

Провалът е един от най-добрите учители!

Представете си как детето ви един ден иска да се докаже в работата си, но не намира само начин да го направи. Или си представете как се колебае за важен избор, който трябва да направи, но не смее да се довери на себе си! Прекаленият стремеж към предпазване от страна на родителите би могъл да доведе до доста неприятни последици по отношение на характера на детето. Затова трябва да бъде осъзнат фактът, че поражението не е най-големият риск в живота. Разочарованието не е краят на света, напротив – колкото по-скоро детето се сблъска с него, толкова по-бързо ще се научи, че в живота стават и неща, неприятни за нас, но важното е да се научим да ги преодоляваме.

Свързани статии

Родителите в сложни конфликтни ситуации – как е редно да действат?

Непоправими грешки, които родителите допускат спрямо децата след развода

Защо е полезно съревнованието между братя и сестри?

Не учете детето си да се бои от разочарованието и да прави всичко възможно да го избягва! Ако детето ви се провали в нещо, най-лошото, което можете да му кажете е: „Ти беше по-добър от него!“ или „Ти винаги си била по-умна и красива от нея!“. Така не им помагате да преодолеят краха – така само ще подсилите чувството им за неоправдано превъзходство. Научете ги да умеят да си съставят реална преценка. По този начин най-лесно ще съумеят да помагат сами на себе си в бъдеще.

Вместо това можете да кажете на детето: „Ти се опита наистина много, но така е трябвало да стане. Следващият път ще успееш!“. В моментите на провал е добре да изразите само подкрепата и съпричастността си.

Най-трудно е за един родител да види детето си емоционално сринато и разочаровано и все пак да запази самообладание и спокойствие и да не позволи на чувствата да го тласнат към инстинктивния стремеж да предпази детето си. Защитата от разочарованието „защитава“ децата от върховете и спадовете, които са неизменен житейски урок.