Неща, които тийнейджърът не би ви казал

Докато децата са малки, общуването сякаш е по-лесно. Вие имате повече контрол над тях и успявате да уловите голяма част от емоциите им. Но в тийнейджърските години нещата малко се променят.

Те могат да бъдат трудни както за децата, така и за родителите или да минат по-леко, когато комуникирате с тях. И тъй като те често ще говорят с действия и емоции, вместо с думи, вижте какво биха скрили от вас.

„Имам проблем в училище“

Децата рядко биха споделили с родителите си за проблем в училище. Той може да е със съученик, учител, нещо свързано с материята или просто поредната двойка.

С напредване на възрастта децата спестяват голяма част от тази информация, което често е във вреда и на двете страни. Интересувайте се повече от това как върви животът на тийнейджъра в училище. Не пропускайте родителски срещи и дори да има двойка, не заплашвайте тийнейджъра. Така го отдалечавате още повече от себе си.

„Имам нужда от лично пространство“

Когато са си вкъщи тийнейджърите също като вас имат нужда да останат сами със себе си. Това означава, че ще има моменти, в които не би искал никой да влиза в стаята му. Въпреки любопитството си не ровете из личните му вещи или го правете незабелязано, защото ако разбере отново губи доверие във вас.

„Любопитен съм за някои неща, свързани с противоположния пол и секса“

След една определена възраст децата започват да имат много въпроси, свързани с половото съзряване. Ако виждате, че тийнейджърът проявява любопитство, бъдете насреща за разговори, приятелски разговори.

Свързани статии

Причините, които водят двойките до развод

Трикове, с които да накарате детето да съдейства

Най-дразнещите майки, които ще срещнете в парка

Ако ви се струва, че има въпроси, но се стеснява да попита, поемете вие инициативата. Поговорете за полово предаваните болести, за нежеланата бременност, предпазните средства и т. н.

„Имам нужда да чуя, видя и усетя твоята подкрепа“

Всеки тийнейджър би искал родителят да е заинтересован, да се гордее с неговите постижения и да го подкрепя при малките провали, които съпътстват всеки в този живот. Да получава съвети, а не упреци. Често критиките към детето и сравняването му с постиженията на връстниците го правят неуверено и затворено в себе си. А вие не искате това, нали?