Как да помогнем на детето в сприятеляването?

Самочувствието на децата зависи до голяма степен от техните приятели, особено в училищна възраст. Между 4-ти и 8-ми клас Аз-образът на детето може да бъде определен до голяма степен от броя и особеностите на характера на неговите приятели. Ако детето ви няма приятели, не получава телефонни обаждания, никога не го канят на рождени дни и събирания с другите деца и не излиза да играе с тях, почти сигурно е, че мисли, че никой не го харесва.

Детето започва да се чувства безпомощно, да изпада в депресии, да се затваря и да става все по-мълчаливо. Възможна е поява на яд и агресия към себе си и семейството, породена от яда, че няма социалните контакти, които имат останалите деца.

Родителите респективно започват да се чувстват също безпомощни, виновни. Мислят, че не са успели да научат детето да се отпуска по-лесно в обкръжението си и да развие комуникативните си способности.

Решаването на този проблем е много тънък момент. Добре е това да стане със съдействието на детето, без да му бъдат подчертавани проблемите, които то и без това осъзнава. Добре е родителят да не се меси прекалено пряко, а косвено да подтикне детето към усъвършенстване на уменията си за сприятеляване.

Какво можете да направите?

Оставете детето ви да поема отговорност

Може и да се окаже трудно детето само да се справи, особено ако е в по-крехка възраст, но това е най-доброто, което може да се случи. Личният опит и справянето сам с проблемите е най-добрият урок, който трудно се получава, но след това има дълготраен и дълбок ефект през остатъка от живота.

Ако детето ви се оплаче, че децата странят от него, което най-често се случва в началото, след идването в нов клас с нови деца, изслушайте го внимателно, дайте му съвети как да реагира в конкретната ситуация, но бъдете пестеливи. Не го заливайте с наставления какво точно да направи и какво точно да каже. Нека разбере важността на тълкуването на съветите и справянето сам с проблемите.

Знайте разликата между съчувствие и съпричастност

Съпричастност означава предлагане на подкрепа и разбиране. Съчувствие, от друга страна, включва и „О, горкото ми дете!“. С такова възклицание подтиквате детето подсъзнателно да смята, че това, което му се случва, е най-лошото на света и че трябва да се чувства много зле от този факт.

Избягвайте да изразявате силните чувства, които ви обземат като родител в този труден момент за детето, за да не се натовари допълнително детската психика с преекспониране и демонизиране на този проблем – трудността в сприятеляването.

Свързани статии

Непоправими грешки, които родителите допускат спрямо децата след развода

Как да отгледаме щастливо дете?

Как родителските грешки могат да пречупят лидерските качества на децата

Насърчавайте детето да се сприятелява

Някои деца са природно по-добри в това отношение, други – са по-свити и не толкова комуникативни. Всички хора са различни, имат значение редица фактори – характер, темперамент, семейна среда и т. н.

Без да поставяте силен акцент върху важността на сприятеляването, използвайте всеки удобен момент да насърчите детето да отиде да се запознае с някое дете на площадката, да се поинтересува от това какво харесва някой негов съученик или да поиска помощ за писането на домашното от някое дете, от класа, което се справя добре.

Споделяйте вашите собствени преживявания

Винаги е добре, когато родителят разказва на детето личния си опит. Така детето разбира с облекчение, че нещата, които му се случват, не са нещо невиждано и всички хора в даден момент от живота си изпитват трудности в една или друга насока.

Бъдете готови да „натиснете леко педала“

Ако детето ви изглежда, че изпитва сериозни проблеми със самочувствието и е склонно да изпадне в самосъжаление, насърчете го по-внимателно, за да предприеме някакви действия, за да се справи. Не „натискайте“ прекалено силно. Моментът е много деликатен и тук е мястото да покажете възпитателните си умения.