Снимка: Thinkstock
Повечето малки деца мразят подстригването. Този акт си е истинско мъчение. Освен това е и опасно с острата ножица покрай лицето на мърдащото и пищящо дете! Как да се справите в такъв момент? Много майки се отказват, вдигат ръце и оставят косата на детето да си расте до когато може!
Опитайте тези няколко съвета за подпомагане в трудния момент – подстригването!
Обяснете първоначално какво предстои да се случи
За едно 2-3-годишно дете появата на острата ножица и пипането на косата може да изглежда неприятен момент и дори болезнен в детската фантазия. Много често страхът от неизвестното поражда ужас у децата и те добиват уплах от неща, които реално не са им причинили болка в миналото.
Оставете детето да бъде бръснаря
Не става дума да му поверите ножиците – в никакъв случай! Оставете го да избере цвета на гребена или пък да държи флакона с вода за пръскане. Така ще се почувства част от процеса и ще разбере, че всъщност подстригването може и да е забавно.
А може и да оставите детето да разреши вашата коса, а пък мама ще покаже колко е приятно това!
Създайте разсейващо обстоятелство
За да облекчите стресовия фактор можете да измислите някакво разсейващо занимание, като например да пуснете любимото филмче на детето и да го сложите да гледа, докато го подстригвате или пък да му поръчате да нарисува прическата, с която би се харесало!
Е, ако прическата е прекалено абсурдна, винаги можете да се измъкнете като кажете, че тя е подходяща за по-големи и ще му я направите като порасне още малко.
Подстригвайте тайно
Ако гореспоменатите начини не действат и детето е прекалено нервно по време на подстригването, опитайте подстригване докато спи. Вярно, прическата няма да стане каквато сте си я представяли, но поне детето няма да ходи като Ян Бибиян!
Оставете я да расте
Стигаме до момента, в който някои майки капитулират. За съжаление, ако детето се чувства ужасно зле, изпада в истерии и се захласва от рев при вида на ножицата, по-добре е да спрете с внасянето на допълнителен стрес. Нека мине известно време, пък в по-късен етап нагласата на детето може да се промени от само себе си.