Снимка: Thinkstock
Много родители съжаляват и се чувстват виновни от методите си на дисциплина, особено ако детето недоволства и плаче, след като му е забранено нещо или му е направена забележка. Тази родителска реакция е нормална, все пак никой не иска детето му да страда, макар да знаем, че го правим за добро.
Децата осъзнават мотивите на родителите си години след като пораснат, а понякога изобщо не ги осъзнават. Въпреки това от дисциплината има огромна полза, затова родителите трябва да се преборят с чувството на вина и да спрат да съжаляват за действията си.
Ще ви предложим няколко психологически техники, с които да се опитате да превъзмогнете чувството на вина и терзанието, което методите ви на дисциплина и реакциите на децата ви причиняват след това.
Напомняйте си защо е важна дисциплината, която налагате
Винаги, когато почувствате вина си припомнете наум защо прилагате даден метод за налагане на дисциплина. Дори детето да не е съгласно е важно да не отменяте заръките или забраните си в името на това то да се научи, че трябва да се съобразява с родителската дума и да спазва някои правила.
Знайте, че уменията, които ще възпитат у него тези правила ще са му изключително полезни в бъдещия социален, професионален и личен живот.
Ако се чувствате виновни, че детето ви плаче, защото сте казали „не“, фокусирайте се върху дългосрочната цел, заради която сте го казали. Ако ви е трудно да се концентрирате – седнете и ги напишете в писмен вариант. Тази техника от психотерапията е много полезна и ефикасна.
Научете се да толерирате дискомфорта на детето си
Запомнете – дисциплината в повечето случаи причинява дискомфорт на децата и реакцията винаги е негативна. Това не означава да спрете да възпитавате детето си, напротив. Свикнете с дискомфорта на детето и осъзнайте как той един ден ще се окаже полезен за развитието му.
Няма да е лесно при всички положения, но угаждането, съгласяването и липсата на коректив са все предпоставки за отглеждане на едно разглезено дете.
Намерете стратегии за справяне с чувствата ви
Открийте своя начин, помислете какво ви успокоява. Дали разговор с приятелка, чиито деца са на сходна възраст с вашето дете, дали с друг близък, дали ще дишате дълбоко или ще броите до 10 – важно е да намерите своя начин, защото трябва да предпазите психиката си всеки път, когато чуете „Ти си най-лошата майка на света!“.
Децата са склонни да изричат тежки думи без да осъзнават тежестта им. Малките деца все още не са се научили на самокритичност и такт, така че подобни изказвания при най-малката забрана от страна на родителя могат да предизвикат подобни гневни изблици.
Трябва да сте готови за тях, както и да сте подготвени предварително как ще ги преодолеете без да изпускате нервите си. Важно е както за вас, така и за детето.
Приемете, че никой родител не е перфектен
Съществуват толкова много и различни родителски модели. От всички, разгледани в практиката досега няма един-единствен, който да се счита за откровено правилен.
Всичко е въпрос на тактика, баланс, индивидуалност и умереност. Да си родител е трудна „професия“, на която повечето хора се учат всеки ден.
Най-важно е да сте сдържани, последователни и силни.