Когато казваме ЧАО

– Проявете разбиране към малкото човече, което със сълзи на очи и протегнати ръчички ви моли да останете при него. Думи като: “Ех, какво голямо дете си станало, а плачеш, като пеленаче!” или “Не те издържам вече!” единствено могат да засилят тревогата от предстоящата раздяла. Вместо това му кажете, че го обичате и с нетърпение очаквате да се приберете от работа и заедно да поиграете на детската площадка.

– Дори да закъснявате за работа е необходимо да обърнете внимание на своя възпитаник, поне 15 – 20 минути преди да излезете. Отвлечете му вниманието с нещо забавно, като включите в играта и бавачката. Купете му нови пастели и му дайте да експериментира върху листа, научете го да прави сапунени балони, постройте нови фигурки с конструктора, на малката госпожица може да покажете кутийките си с бижута, а на момченцето – новия пъзел.

– Не напускайте дома си незабелязано в момент, в който детето се е залисало в игра, а му кажете “чао” и му помахайте.

– Най-подходящо е при раздяла да покажете на детето си как да се справи с бушуващите в душата му чувства, като останете спокойни и уверени в поведението си. Дори детето да се инати, плаче и тръшка по земята запазете самообладание и със твърд и изразителен тон му кажете, че ще се приберете щом свършите работа. В никакъв случай детето не трябва да долавя, че сте силно разстроени от раздялата или изпитвате вина и притеснение.

– Запишете касетка, на която разказвате приказка, пеете песничка, смеете се, рецитирате стихотворение или просто издавате смешни звуци. Бавачката може да му я пуска в моменти, в които се чувства самотно.

- Вечер, когато се върнете у дома играйте на родители и деца, като си смените ролите. По този начин, макар и не веднага, детето ви ще започне да долавя необходимостта мама да ходи на работа. Също така можете да разкажете на детето си какво сте правили докато вашите родители са отсъствали и споделите тогавашните си чувства.

Янка Павлова, 21г., Попово - Моята дъщеричка е на 2 г. Аз ходя на работа близо година. Много ми е трудно, че всеки път, когато тръгвам за работа, моето момиче започва да плаче за мен и ме пита кога ще си дойда. Сърцето ми се къса, като виждам сълзите й. Гледат я двете баби и долу-горе се справят. Но аз не мога да се справя с това, че оставям моето съкровище да плаче и отивам на работа. Не мога да напусна работа. Мислила съм си го хиляди пъти. Дайте ми съвет как да се справям с работата си, а детето ми да не тъгува толкова и да не страда от това, че мама ходи на работа.