Снимка: Thinkstock
Пораствайки, децата учат всичко от своите родители. Те са пример за подражание, но те са и учители, които имат нелеката задача да предадат на децата си най-важното, което трябва да знаят за живота.
Уроците са много и голяма част от тях не могат да бъдат предадени в детството. Те се учат цял живот. Но има някои факти за живота, които всеки родител би могъл да каже на детето си. Вижте кои са те!
„Няма преки пътища“
Колкото и да е примамливо да можем да правим нещата по другия начин, това рядко се случва и не се отдава на всеки. Детето трябва да знае, че не всеки е роден със сребърна лъжица в устата си и трябва сериозно да поработи, за да успее в живота.
„Ще се проваляш в някои неща“
Детето трябва да знае, че животът не е просто низ от хубави и успешни преживявания. Той е и труден в повечето случаи. Някъде там по пътя все ще се случват провали – в ученето, в любовта, в работата. Подгответе детето си за тези неща, за да не се чувства като в небрано лозе, когато това стане.
Нека знае какво трябва да направи, за да се изправи отново и да продължи.
„Забавлявай се!“
Веднъж се живее. Затова животът не е просто задължения, планове за бъдещето и стремежи към успех. Той трябва да бъде и забавен. Не пропускайте да подчертаете пред детето важността на хубавите моменти и това да ги създаваме и изживяваме.
„Смирението е най-добрата политика“
Много хора носят генетично арогантността. Други я придобиват заради особеностите на живота си. Но задължение на един родител е да не подтиква детето си към арогантност, а напротив. Покажете на детето си колко е важно да си балансиран. Останалото идва с времето.
„Плачът е ОК“
Много хора, особено мъже, се притесняват да показват сълзите си. Едно от най-нормалните неща в живота са именно те. Те са символ на честност, на тъга, на радост и на искреност. Сълзите са символ и на сила, освен всичко останало. Сила да признаеш слабостта си и да я преодолееш.
„Споделянето е любов“
Децата в началната си възраст са големи егоисти. Това е нормален етап от човешкото развитие, когато Аз-ът е обърнат предимно към себе си. Този етап преминава и детето започва да гради ценности, свързани със споделянето и уважението на другите около него.
Ролята на родителя е да насърчи това зараждане на ценности и да подчертае важността на споделянето, защото без него любовта е невъзможна.
„Книгите са наши приятели“
Колкото и голям да е технологичният напредък на нашето съвремие, книгата остава най-мощният помощник в оформянето на личността и мирогледа. Затова е добре да възпитаваме любов към книгата у детето от най-ранна възраст.