Всичко е език

“Няма рецептурник за родители, но във всяка книга всеки може да открие съставки за своята рецепта.” Едни от знаковите имена на българската психоанализа и психотерапия се събраха на 19 октомври във Френския културен институт по повод излизането на български език на книгата на Франсоаз Долто “Всичко е език”. Мимоза Димитрова, Росица Георгиева, Анастасия Гамова и Димитър Цветков дадоха началото на дискусия по една актуална за всяко общество тема – езикът, на който разговаряме с децата си, а респективно и помежду си.

Няма универсално решение и няма нужда от наелектризирани теоретични спорове. Факт е, че децата са самостойни личности,равноправна страна в общуването, и имат право да чуват истината – за себе си, за тяхното появяване на този свят, за тяхната роля в семейството. Те трябва да имат желания, да се стимулират дори да искат и да мечтаят, но родителите трябва да внимават – не наличието на много желания у детето е проблем.

Проблем е безразборното им удовлетворяване.

Пред препълнената зала бе споделен и много опит от практическата работа с деца. Оказва се, че е от значение дори онова, което детето “чува” още докато е в утробата на майка си. Думите, начинът, по който тя общува с баща му и с околните докато го износва, съвсем не е без значение за по-нататъшното развитие на малчугана. Ако се обърнем към една позната ни от вълшебните приказки сцена – тази с присъствието на орисниците около люлката на новороденото, може да открием много логични моменти, които Франсоаз Долто, както и много нейни последователи, обясняват през психоанализата. Защото детето разбира езика на възрастните дори и да е на няколко месеца. И това, което се говори за него, дори когато още не се е научило да пълзи, може да го направи както успешна, така и несправяща се личност.