Синдром на Шихан – симптоми и лечение

Синдромът на Шихан е сравнително рядко срещано състояние, при което страда хипофизната жлеза вследствие на тежка кръвозагуба при раждане. Най-уязвими са родилките от развиващите се страни, при които не се взимат навременни и адекватни мерки за възстановяване обема на кръвта след загубата.

Какво представлява синдромът на Шихан?

По време на бременността хипофизната жлеза нараства, за да осигури необходимите нива хормони, имащи за цел да контролират множество процеси в организма, както и работата на някои други жлези с вътрешна секреция.

За да нарасне и функционира, хипофизата се нуждае от достатъчно количество кислород. При тежка кръвозагуба по време на раждането или бременността, количеството кислород намалява. Вследствие на това хипофизата се свива рязко, а понякога дори спира да работи напълно.

В тези случаи жените не само се чувстват зле, отпаднали са, включени са на кръвопреливане и са посъветвани да приемат големи количества вода, но не могат да отделят и кърма. Причината е, че млечните жлези също са се свили и са потиснали функцията си. Дори гърдите изглеждат свити при това състояние.

Снимка: iStock

Какви са симптомите на синдрома на Шихан?

Степента на усложненията зависят от това какво количество кръв е изгубено по време на раждането.

Най-честите симптоми на синдрома на Шихан са свиване на гърдите, ниско кръвно налягане, липса на кърма, ниски нива на кръвната захар, липса на менструация, крайно изтощение, окапване на окосмяването по всички окосмени части на тялото, включително половите органи и подмишниците, много силна жажда.

Цялата тази апокалиптична картина се случва, защото хипофизата не е в състояние да контролира останалите жлези и органи в тялото, които отговарят за тези процеси.

Как се диагностицира?

Първоначално лекарите снемат подробна анамнеза от пациентката. След това се правят редица изследвания, включително кръвни изследвания, хормонални изследвания, стимулация на мозъчната дейност, ядрено-магнитен резонанс.

Има ли лечение?

Лечение има. За съжаление най-често то представлява хормонзаместителна терапия. В по-тежки случаи се налага доживотно приемане на най-важните хормони от жлезите с вътрешна секреция – прогестерон, естроген, хормоните на надбъбречните жлези и щитовидната жлеза.

Ако състоянието бъде овладяно навреме и по адекватен начин, прогнозите са благоприятни.

* * *

По материали от „Наръчник за оцеляване на младата майка“

Издателство „Кибеа“