Говорът на детето в началото на първата годинка

Говорът на детето се формира много преди да проговори същински. Първите думички започват да се появяват на възраст около една годинка. Може да се каже, че се появяват и първите истински опити за говор.

Детето все още не говори, но с голяма скорост трупа езиков материал. Ето защо е изключително важно да му говорите често, да коментирате неговите действия и ежедневието му на ясен, точен и простичък език. Започнете и да го запознавате с частите на тялото – отначало с помощта на кукла, след това на собственото тяло.

Всичко това е препоръчително да става под формата на игра, а не на урок. Нека завършва с нежни закачки. Детето може да не говори, но общува. То не само разбира какво му казвате и може да изпълнява простички команди, но и умее да накара възрастните да го разберат.

Все още не изрича думи, но пък възпроизвежда необходимата интонация.

Активният речников запас на дете в тази възраст се състои от твърде малко думи – десет до двадесет. Но тези думи носят най-различен смисъл, който обикновено и в зависимост от контекста лесно можете да схванете. За да научи нови думи и да усвои произношението им, малчуганът се упражнява да повтаря тези думи, които чува.

Снимка: iStock

Детето много бързо обогатява и своя пасивен речников фонд, тоест думите, които вече разбира, но все още не може да изговаря и употребява. То е щастливо, че разбира какво му казвате, и може да го докаже. Затова на този етап с голяма радост изпълнява молбите на възрастните. Малкото има чувството, че помага и е полезно, ако мило го помолите да пусне радиото, да донесе пижамата си от стаята или да хвърли ненужен лист в кошчето или да ви подаде лъжицата от масата.

Свързани статии

Механизми на формиране на говора при малките деца

Етапите на здравословното проговаряне на детето

Защо децата проговарят все по-късно?

Детето обожава да произнася думата „не“

След около петнайстия месец детето започва да обогатява речниковия си запас с нова дума. Често ще чувате: „не“. През следващите месеци думичката ще придобие голяма сила и забележителна ефикасност. Детето, което казва „не“, се превръща в активен партньор в диалога. Вече не се задоволява само да търпи желанията на другите: ясно и твърдо утвърждава своята гледна точка.

Системното противопоставяне на гледната точка на родителите е доказателство за волята за независимост на детето и за желанието му да го вземат насериозно, като пълноправен член на семейството.

* * *

Източник: „Моето бебе от 1 ден до 3 години“ на Ан Бакюс

Издателство „Слънце“