Снимка: istock
„Всеки може да се ядоса, това е лесно. Но да се ядосаш на правилния човек, точно колкото и когато трябва, по правилния повод и начин... това вече не е лесно.“ – Аристотел
При възпитанието на децата родителите се сблъскват с редица препятствия. Тяхното поведение до голяма степен зависи от нашия модел на поведение, възпитание, от реакциите, които имаме към малките в определени ситуации. Когато ситуациите на неразбирателство, на невъзможност да се справите с децата зачестят, тогава винаги си задаваме въпроса проблемно ли е нашето дете?
Една от отличителните черти на децата с такова поведение е, че те не отстъпват. Също така им е трудно да осъществят преход от една мисловна задача и нагласа към друга. Ето още няколко отличителни черти или по-точно казано липсващи умения и нерешени проблеми, на които е добре да обърнете внимание:
Децата с проблемно поведение биха се затруднили да изразят своите тревоги, мисли и желания с думи.
Затрудняват се при изпълняването на действия, които следват определена последователност и ред. Трудно им е да се ориентират добре във времето, както и да бъдат постоянни в извършването на по-сложни и отегчителни задачи.
Проблемните деца трудно успяват да останат съсредоточени върху дадено нещо за дълго време. Също така не виждат изход от сложни ситуации, в които попадат, както и последствията от тяхното импулсивно действие.
Трудно им е да овладеят емоционалните реакции и раздразнението си.
Страдат от хронична раздразнителност и/или тревожност.
Трудно им е да разбират какво им се казва.
Затрудняват се при съобразяването с обстоятелства, налагащи промяна в плана за действие.
Търсят внимание към себе си по неподходящи начини.
Трудно им е да се отклоняват от шаблоните и правилата.
Страдат от сетивни/двигателни затруднения.
Трудно им е да се поставят на мястото на другия и да приемат неговото мнение или гледна точка.
Трудно им е да възприемат неясното, несигурното, непредвиденото. Този списък е различно дълъг за всяко дете.
Непокорните и раздразнителни деца често плачат, крещят, плюят или хапят в тези ситуации. Необходимо е търпение, постоянство, разбиране, а в някои случаи и консултация с детски психолог.
Снимки: istock
По материали от книгата „Избухливото дете“.