Силке Мадер: Само 20% от всички преждевременно родени бебета са напълно здрави

Знаете ли, че според данни на Световната здравна организация, всяка година в света се раждат над 15 милиона недоносени бебета? И този процент през последните 20 години не намалява, а се увеличава.

Днес ви срещаме с госпожа Силке Мадер, която е председател на Европейската фондация за грижа за новородените. Тя бе един от лекторите на Третия глобален форум за подобряване на грижата за недоносените деца, който се проведе на 2 декември в България. Ето какво трябва да знаем за недоносените бебета и грижата за тях.

Госпожо Мадер, предполага се, че лекарите и здравните специалисти знаят какво трябва да се направи в случай на преждевременно раждане. Но как родителите реагират, когато бебето е родено преждевременно?

Не съм сигурна дали всички здравни специалисти знаят какво трябва да се направи в случай на преждевременно раждане. Моето състояние на прееклампсия беше диагностицирано прекалено късно от моя гинеколог. Бяхме изправени пред много предизвикателства в бременността с близнаци, както и в оцеляването на сина ни, който се роди четири месеца по-рано.

Това не беше диагностицирано навреме. За последните 20 години неведнъж синът ми е получавал погрешно лечение и грижи. Вие сте права, че ние като родители, предполагаме, че здравните специалисти следва да знаят какво да правят, но това невинаги е така. Няма унифицирани стандарти в Европа.

Това важи и за всяка друга страна. В моя роден град Мюнхен, например, има седем центъра на високо ниво, но лечението и грижите за бременните жени, при преждевременно раждане или при недоносени бебета е различно за всяка отделна болница.

Родителите на преждевременно родени деца не знаят какво ги очаква, когато им се ражда бебе преди термина. И това е нашата работа като родители да променим това положение на неравенство както в отделните страни, така и в Европа. Родителите са съсипани, когато им се роди бебе твърде рано и с прекалено ниско тегло. То не изглежда като доносените деца.

Преждевременно роденото бебе е още зародиш, който не е напълно развит. Неговото тяло изглежда прозрачно и често органите му могат да се видят през кожата. По телцето му е закачено медицинско оборудване. Монитори контролират живота му. Родителите често стоят до кувьоза без да имат усещането какво е „да си родител“.

Приемното време в повечето европейски болници не дава постоянен достъп на майките и бащите до техните деца и това ги кара да се чувстват като посетители, вместо да бъдат родители на това малко и крехко бебе. Много от тях са изключително напрегнати и травмирани, чувстват се засрамени или виновни.

Майките преминават през голям стрес, особено когато видят цялото това медицинско оборудване в неонаталните интензивни отделения – пластмасови кувьози, системи и т. н. Нуждаят ли се и те от специална грижа и подкрепа и къде могат да ги получат?

Първо, не само майките са стресирани. Бащата, както и майката, е съсипан и стресиран по същия начин в тази ситуация. Проучване по темата в Германия показа, че бащите на недоносените бебета изразяват същите стресови сигнали и психологическа тежест както ветераните във Виетнамската война.

Този резултат доказва, че не трябва да се съсредоточаваме само върху майката. И двамата родители определено трябва да получават съответната психологическа и социална експертна помощ от самото начало. Важен момент, който бих искала да подчертая, е, че не всички родители се нуждаят от една и съща степен на подкрепа.

Някои могат да се справят по-добре със ситуацията, особено когато се радват на добра лична или семейна подкрепа. Други се нуждаят от повече помощ и време, за да приемат ситуацията, или казано по друг начин, за да се научат да живеят с нея. Ето защо е важно да се предложи индивидуална грижа и подкрепа.

А какво се случва с бебетата? Как се повлияват от отделянето им от майка им в периода, когато те остават сами в кувьоза?

Бебето се нуждае от своите родители. Разделянето им не подлага само родителите под стрес. И аз съм наистина щастлива, че различни изследвания доказаха много ясно това. Резултатите от проучвания, проведени в Канада, Швеция и Дания, констатират, че присъствието на родителите, допирът кожа до кожа, гласът на майката или участието на родителите в ежедневните процедури и грижи за тяхното бебе, намаляват инфекциите, подобряват развитието на мозъка, белите дробове и сърцето, както и значително намаляват продължителността на престой на бебето в болница.

Психологическите резултати са по-добри както за бебето, така и за родителите. Защото те се нуждаят един от друг, не само по психологически причини. Ето защо разделянето им има сериозни последствия както за бебето, така и за неговите родители.

Има ли връзка между недоносеността и здравето на недоносеното бебе? Какви са най-често срещаните здравословни проблеми на детето, което е родено преждевременно?

Да, има голяма връзка. Само 20% от всички преждевременно родени бебета са напълно здрави по-късно в живота. 20% развиват много тежки увреждания, като церебрална парализа или умствени увреждания, а 60% имат здравословни проблеми или забавяне в развитието в средна степен.

Тези проблеми могат да се изразяват в трудности, свързани с ученето, поведението или концентрацията, както и със заболявания, свързани със зрението или слуха, белодробни или сърдечносъдови болести, като астма или хронични белодробни заболявания. Затова е важно да се знае, че преждевременното раждане трябва да бъде един от приоритетите в системата на здравеопазването.

Не всички преждевременни раждания могат да бъдат предотвратени, но някои от тях и резултатът за преждевременно роденото бебе зависят от лечението и грижите, преди, по време и след раждането. Ето защо ние трябва да направим всичко възможно, за да се намалят случаите на преждевременни раждания и да се осигури най-добрата грижа за нашите бебета – те са нашето бъдеще!

Какво се случва с едно недоносено бебе след като напусне интензивното отделение и се прибере у дома? С какво е по-различен животът на недоносените бебета и техните семейства от този на доносените деца и техните родители?

Зависи от това каква подкрепа са получили родителите, за да бъдат подготвени за периода след изписването. Когато родителите никога не са почувствали какво е „да си родител“ на това бебе или не са получавали никаква или недостатъчна информация за тяхното преждевременно родено бебе – това наистина е сериозно предизвикателство за тях. Знам това много добре, предвид моя собствен опит от преди 20 години.

Родителите трябва да са в състояние да реагират при извънредни ситуации, тъй като рискът от синдрома на внезапната детска смърт е с 20% по-висок, отколкото при доносените бебета. Те трябва да могат да хранят и къпят бебето си, както и да знаят и разбират неговите сигнали.

Социалната и психологическа подкрепа е необходима, ако семейството не може да се справи със ситуацията да се грижи за дете с хронични заболявания или увреждания, и по-специално това се отнася за подкрепа на семейства в неравностойно положение.

Изключително важни са системите за проследяване на неврологични проблеми преди детето да тръгне на училище – те могат да установят много рано развитието на определени заболявания, които, ако бъдат лекувани навреме, техният изход може да бъде значително по-добър.

Смятате ли, че преждевременното раждане може да бъде предотвратено? Какво бихте посъветвали жените, които възнамеряват да имат бебе?

Както споменах вече, не всички раждания на недоносени бебета могат да бъдат предотвратени. Причините за около 50% от всички преждевременни раждания остават неизвестни, но майките могат да бъдат информирани, а жените с рискови фактори могат да получат съвети в първите седмици от бременността или още по-добре – преди да планират да забременеят дори.

Ранният скрининг на диабет, сърдечносъдови заболявания, наднормено тегло, поднормено тегло, тютюнопушене, възраст, фолиева киселина или обикновеното измерване на шийката на матката на всяка жена, биха могли да спомогнат за идентифициране на жените с рискови фактори.

Разбира се, не всяка от тях ще следва съветите за намаляване на теглото си или спиране на тютюнопушенето, но това, което не е толкова известно, е че много жени развиват или установяват, че имат диабет или сърдечносъдови заболявания по време на първата си бременност, както стана при мен с прееклампсията.

Ако моят гинеколог беше лекувал или измерил моите данни правилно, преди и по време на първите седмици от бременността, никога не бих развила толкова тежка прееклампсия и днес, може би дъщеря ми щеше да е жива, а моят син щеше да бъде напълно здрав.